Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Но те й го отнемат.

Жреците излизат през главния вход в отсрещния край на залата, минават по къс мост, робите им се развяват, момчето е в центъра на групата им, заобиколена от въоръжените десантници.

Междувременно обедното слънце отвън продължава хода си по небосвода и вертикалният лазернотънък лъч светлина изчезва.

Върховният жрец — Франческо дел Пиеро — напуска залата последен. Хвърля прощален поглед, стъпва със сила върху задействащия камък и изчезва.

Реакцията е мигновена.

Потоци лава бликват от правоъгълните дупки в стените на пещерата. Лавата започва да залива пода и се насочва към олтара.

Едновременно с това таванът на залата започва да се спуска. Изпъкналият мотив е огледално копие на вдлъбнатините в пода. Нещо повече — в него има дупка, която да погълне в себе си олтара.

Но жената на олтара не забелязва всичко това.

Премаляла от раждането и от загубата на кръв, тя немощно отпуска глава на олтара и замира.

Магьосника пристига зад гърба на Уест, изправя се до него и попива с поглед ужасяващата сцена.

— Господи… закъсняхме — прошепва отчаяно.

— Беше Дел Пиеро — казва Уест. — С френски десантници.

— Нима Ватикана и французите са се съюзили? — ахва Магьосника.

Уест вдига пневматичен пистолет и стреля в спускащия се таван. В камъка се забива стоманен клин, от който виси въже.

— Какво си намислил? — обезпокоен пита Магьосника.

— Отивам при нея — казва Уест. — Обещах, че ще я пазя, и се провалих. Но няма да допусна да бъде смачкана на пихтия.

Хваща въжето и полита към зейналата бездна.

Таванът продължава да се спуска.

Лавата продължава да се стича по пода от всички страни и да настъпва към олтара.

Но Уест я изпреварва и се спуска в самия център на залата. Изтичва и застава над жената.

Бърза проверка на пулса разкрива, че вече е мъртва.

Уест стиска очи.

— Съжалявам, Малена… — прошепва. — Съжалявам…

— Джак! Побързай! — изкрещява Магьосника от балкона. — Лавата!

Лавата е на осем метра и се събира към него от всички страни.

От дупката в стената над главната врата тече лава и образува огнена завеса върху отвора на прохода.

Уест слага ръка върху лицето на жената. Тя още е топла. Плъзва поглед надолу по тялото й, спира го за момент върху отпусната кожа на корема, която грозно се е събрала след изваждането на бебето.

Без сам да знае защо, слага ръка върху корема й.

Усеща леко ритване.

И изненадан отскача.

— Макс! — извиква. — Ела! Веднага!!!

Следващият образ е отвратителен, но той никога няма да може да го извади от главата си: заобиколени от наближаващата лава и бавно спускащия се таван, двамата с Макс израждат с цезарово сечение мъртвата жена с помощта на ножа на Уест, марка „Ледърман“.

След половин минута Уест вдига във въздуха второ дете, извадено на бял свят от разрязаната утроба на жената.

Момиче.

Косицата й е полепнала по главичката, сплъстена е и е мокра, но двамата авантюристи, стигнали до финала на едно невероятно приключение, я гледат с гордостта на бащи.

Уест не може да откъсне поглед от мъничкото телце.

— Джак! — обажда се Магьосника. — Хайде! Трябва да се махнем оттук.

Уест се обръща, за да хване висящото от тавана въже, но в този миг лавата докосва края му и то пламва със съскане!

Този изход е затворен.

Без да пуска бебето, Уест се извръща към главния вход.

Петнайсетметров тънък слой лава блокира пътя натам.

А завесата падаща лава прегражда самия проход.

И тогава той я вижда: изсечена в лявата страна на каменната рамка на вратата малка кръгла дупка, широка може би колкото в нея да влезе длан, почти скрита зад завесата от нажежена лава.

— Колко дебели са подметките ти? — пита Уест.

— Достатъчно, за да издържат няколко секунди — отговаря Магьосника. — Само че няма начин да изключим този лавопад .

— Има. — Уест кимва към дупката. — Виждаш ли онази дупка? В нея има каменен циферблат, скрит зад лавата. Той задейства механизъм, който изключва лавопада.

— Но, Джак… който бръкне там, ще изгуби…

Магьосника млъква, защото вижда, че Уест не го слуша. Младият мъж напрегнато гледа дупката в стената.

Уест прехапва устни, обмисля немислимото.

Преглъща и се обръща към Магьосника.

— Ще можеш ли да ми конструираш нова ръка, Макс?

Магьосника се вцепенява.

Но знае, че това е единственият начин да се измъкнат живи.

— Джак… Ако се измъкнем оттук, обещавам да ти направя по-добра ръка от тази, с която си се родил.