Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Епер беше облечен в класическо преподавателско сако от туид. Брадата му беше точно толкова бяла и дълга, колкото щеше да е и след десет години.

Уест бе с миньорското си яке, но поне беше с чисто нови обуща със стоманени подметки. Леденостудените му очи огледаха внимателно помещението. Погледът му бе остър като лазер.

Лявата му ръка свършваше до лакътя.

В стаята се разнесе шепот.

— Това са двамата, които намериха ръкописите на Музейона… — прошепна един от арабите.

— Епер е професор по археология в дъблинския Тринити Колидж — гениален човек, има докторати по физика и електромагнетизъм…

— А Ловеца?

— Бил е военен, но вече не е. Действал е с американците в Ирак през деветдесет и първа. Но след онова, което са му направили, хм…

— Но какво се е случило с ръката му?

Абас стана.

— Къде е момичето, Максимилиан? Мислех, че ще го доведеш.

— Оставихме я на сигурно място — отговори Епер. — Безопасността й в момента е от първостепенно значение. Присъствието й на тази среща, приятелю Анза, не е.

Епер и Уест се присъединиха към седемте делегации.

Епер седна при канадците.

Уест седна сам — подчертаваше, че не иска да бъде свързван с никоя от седемте страни. Родината му не бе изпратила друг представител — очевидно там бяха преценили, че неговото присъствие на тази среща е предостатъчно.

Родината му бе Австралия.

Домакинът — водачът на ирландската делегация генерал Колин О’Хара — откри официално срещата.

— Приятели, добре дошли в Ирландия и на тази среща от изключително значение. Ще премина направо на онова, за което сме се събрали. Преди половин година членове на европейски военно-археологически екип откриха бременната съпруга на Оракула на Сива в убежището й в Уганда. Не е известно как са се добрали до нея, но знаем, че водачът на европейската експедиция е видният ватикански историк Франческо дел Пиеро. Специалността на Дел Пиеро са древноегипетските религиозни обреди, по-специално боготворенето на слънцето… В съответствие с повелите на древен египетски култ към слънцето, Дел Пиеро и хората му закарали бременната жена при отдалечен вулкан в Уганда и в деня на пролетното равноденствие… По пладне в деня на равноденствието, с помощта на така наречената „чиста“ слънчева светлина, в подземна зала, изсечена в периферията на вулкана, съпругата на Оракула родила син, който Дел Пиеро отвлякъл… Дел Пиеро и военният му ескорт напуснали и оставили майката да умре… Но тогава се случило нещо, което било абсолютно непредвидимо. Веднага след заминаването на Дел Пиеро и отряда му, съпругата на Оракула родила още едно дете — момиче. Благодарение на изключителните усилия на професор Епер и капитан Уест момиченцето било спасено, така че сега е живо и здраво.

„Колко още много неща биха могли да се добавят“, мислеше си Уест, докато слушаше.

В действителност той и Епер бяха открили съпругата на Оракула ден преди европейците. Тя се казваше Малена Окомбо и се криеше от грубия си съпруг — настоящия Оракул на Сива. Бременна с наследника (или наследниците) на Оракула, тя бе избягала от юмруците и безпричинния гняв на един покварен от властта мъж. Уест веднага бе изпитал съчувствие към участта й и й бе обещал да се грижи за нея. На следващия ден обаче се бяха появили европейците и я бяха отвлекли, което бе довело до ужасните събития във вътрешността на вулкана.

Междувременно О’Хара продължаваше:

— Именно това изключително щастливо стечение на обстоятелствата — раждането на втори Оракул — ни събра днес тук. Професор Епер, ако обичате…

Епер се надигна.

— Благодаря, Колин. — После се обърна към събралите се делегати. — Госпожице Кисан, господа… Нашите осем малки нации се събират днес в един повратен за историята момент… Действията на отец Дел Пиеро и хората му в Уганда могат да означават само едно нещо, едно крайно опасно нещо. Европейците са решили да вземат инициативата. След две хиляди години на търсене те са се сдобили с ключа за най-великото, най-жадуваното съкровище в човешката история: Златния пирамидион на Голямата пирамида в Гиза.

— Позволете ми да бъда малко по-обстоятелен — продължи Епер. — Както сигурно вече сте прочели в пояснителните материали, някога върхът на величествената пирамида бил увенчан от Златен пирамидион. Той обаче бил свален оттам малко след завършването на Голямата пирамида, като престоял на мястото си по-малко от година… В египетските анали след това не се споменава, няма и податки къде е бил пренесен. През вековете Златният пирамидион става обект на безброй митове и легенди. Персийският цар Камбиз се опитвал да го открие в оазиса Сива в Западната пустиня, но загубил при опита 50000 воини по време на пясъчна буря с невиждана сила… И Юлий Цезар се опитал да го намери, но не успял. Наполеон отишъл в Египет с цяла армия със същата цел, но и той се провалил. Легендата за Язон и аргонавтите и опита им да намерят мистичното, даряващо власт златно руно — написана от Аполоний Родоски — се смята за прозрачна алегория на търсенето на Златния пирамидион… Всички легенди обаче имат нещо общо: според всяка от тях Пирамидионът притежавал необикновени свойства. Той бил източник на огромна власт, смятало се, че съдържа в себе си тайната на вечното движение и че бил слънчев поляризатор, способен да абсорбира лъчите на слънцето… Разбира се, не можем да не споменем и за окултните митове: Пирамидионът е талисман на злото, изкован по време на зловеща церемония от окултни жреци, а нацията, която обяви, че го притежава и го задържи в земите си, ще бъде непобедима в битка. Най-сетне някои стигат дори дотам да твърдят, че това е извънземна технология, донесена преди хилядолетия на земята като дар от по-висша цивилизация.