Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— В реда на построяването им те са: Голямата пирамида в Гиза, Висящите градини на Вавилон, или, както се наричат още, на Семирамида, Храмът на Артемида в Ефес, Статуята на Зевс в Олимпия, Мавзолеят в Халикарнас, Александрийският фар и Родоският колос.

— Благодаря, Зоуи — каза Епер.

— Мислех, че Висящите градини са мит — изсумтя Абас.

— Това, че нещо не е намерено, не означава, че е мит, Анза. Но ние се отклоняваме. Александър посетил и петте съществували по негово време чудеса. Последните две — Фарът и Колосът — щели да бъда построени от близкия му приятел и негов подчинен, Птолемей I, който по-късно станал египетски фараон… Което представлява едно любопитно съвпадение: взети заедно, тези двама титани на древността са посетили и местата, които по-късно щели да бъдат наречени Седемте чудеса на света… Скоро след смъртта им възникнала концепцията за „велики строежи“. Но не се заблуждавайте, няма никаква случайност. Както казах, идеята за Седемте чудеса на света била изказана за пръв път от Калимах Киренски през 250 година преди новата ера. Той го направил в текст, озаглавен „Колекция на чудесата по света“ или „Таблици“, станал известен като Текста на Калимах. Калимах обаче не направил публично достояние някакъв измислен списък. Той знаел всичко за Александър, Птолемей и — забележете — Златния пирамидион… Чрез упоменаването на точно тези постройки — защото нека бъдем обективни, по онова време имало и други не по-малко достойни кандидати да бъдат обявени за „чудеса на света“ — Калимах всъщност съставил карта, ясна и конкретна карта за местоположението на частите на Златния пирамидион.

— Според Текста на Калимах Пирамидионът бил разрязан на парчета ето по този начин. — Епер начерта на бялата дъска пирамида и я пресече хоризонтално, разделяйки я на седем слоя. — Седем части; един пирамидален връх и шест трапецовидни 2 2 Авторът има предвид „пресечени пирамиди“; в превода по-нататък е запазена неговата терминология. — Б.пр. основи с различна големина, които ще номерираме от горе надолу с числата от 1 до 7. Те са скрити по едно в Седемте чудеса на света.

— Чакай малко — прекъсна го Абас. — Седемте чудеса на света не са ли отдавна съборени, разрушени или просто изчезнали? Как ще намерим частите в постройки, които вече не съществуват.

— Много уместно съображение. Като изключим Голямата пирамида, нито едно друго от Седемте чудеса не е оцеляло до наши дни. Текстът на Калимах обаче се е запазил. Но нека изясня нещо: макар той да носи неговото име, Калимах не е бил единственият, който го е писал. Текстът е резюме на писания от други автори, всичките членове на таен култ, които са го актуализирали и преработвали през следващите хиляда и петстотин години. Тези хора са държали под око всяко отделно „чудо“ дори след разрушаването му и по подразбиране са следили къде се намира всяка отделна част на Пирамидиона. Позволете ми да обясня…

— С Александър Велики е свързана една добре известна история. Преди да потегли на поход в Персия, Александър посетил Оракула в пустинния оазис Сива в Египет. Оракулът потвърдил, че Александър е бог, при това син на Зевс. По-малко се знае обаче за дара, който Оракулът уж дал на Александър, когато той си тръгнал от Сива. Никой не го е виждал, но според хроникьора Калистен той заемал цяла покрита каруца, която се теглела от осем магарета… Какъвто и да е бил подаръкът, няма съмнение, че е бил тежък. Много тежък. Но Александър го влачил със себе си в покритата каруца по време на целия си победоносен поход в Персия.

— Смяташ, че Оракулът е дал на Александър Пирамидиона? — попита Абас.

— Точно това смятам. И смятам по-нататък, че по време на военния си поход Александър систематично е скривал частите в тогава съществувалите пет чудеса. Последните две части оставил на приятеля си Птолемей I, който, както знаем, построил последните две чудеса на древността… Не знам дали ви е известно, но Оракулът на Сива бил повече от ясновидец: той бил и остава до наши дни Върховен жрец на древен култ към Слънцето, известен като култа към Амон Ра. Многозначително е, че в египетските анали този култ е останал под друго име — Жреците на Пирамидиона. Ето, това е. Това са хората, които са поставили Златния пирамидион на върха на Голямата пирамида. И пак те го свалили оттам… Този култ към Амон Ра, или Амун Ра, е просъществувал до наши дни, приемайки много лица. Например рицарите от ордена на Свети Йоан в Малта, както и някои подразделения на църквата… Франкмасоните също придавали, при това отдавна, огромно значение на Голямата пирамида и често са обвинявани в зле прикрито превъплъщение на култа към Амон Ра. В действителност един много известен франкмасон, Наполеон Бонапарт, бил посветен в най-висшите санове на ордена в Царската камера на Голямата пирамида. Сред известните личности, свързали името си с култа към Амон Ра, можем да изброим Томас Джеферсън, Фредерик-Огюст Бартолди — френски скулптор, автор на Статуята на свободата, доктор Ханс Кьониг — бележития нацистки археолог, и американския вицепрезидент Хенри Уолас — човекът зад получилото съмнителна слава включване на пирамидата с Пирамидиона на еднодоларовата банкнота… За нашите цели обаче е важно да се отбележи, че всички главни библиотекари на Александрийската библиотека били ключови членове на култа, сред тях Аполоний Родоски и Калимах Киренски…