Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Седемте делегации се разделиха и всяка шепнешком обсъди кандидатурите. Понеже представляваше сам австралийската страна, Уест нямаше с кого да се консултира.

В крайна сметка всяка нация предложи своя човек.

Канадците вече разполагаха с Макс Епер.

Шейх Абас каза:

— От името на Обединените арабски емирства предлагам услугите на моя втори син капитан Захир ал Анза ал Абас.

Седящият до Абас военен се изправи. Беше закръглен и нисък — някой би казал пълен — имаше дълга черна брада и носеше тюрбан.

— Капитан Захир ал Анза ал Абас, тежко въоръжение, експлозиви, Първи десантен батальон — на вашите команди. Позивна: Саладин.

След това стана представителят на испанците: висок, симпатичен и атлетичен. Приличаше на Рики Мартин, само че много по-жилав.

— Лейтенант Енрике Велакруз. Унидад де операсионес еспесиаес, испанска морска пехота. Подводни диверсии. Позивна: Матадор.

Ямайците предложиха висок младеж с навити кичури, който се представи като сержант Ви Джей Уедърли, позивна: Шамана.

Новозеландците предложиха пилот от военновъздушните си сили с прозвището Скай Монстър.

Ирландците издигнаха кандидатурите на двама души, единият от които бе единствената жена, която щеше да влезе в състава на тази специална многонационална част. Това бяха Зоуи Кисан и мъжагата, седнал до нея — брат й, Лиам. И двамата идваха от прославената ирландска специална част Сиатан Фианоглах ан Ейрн.

Тя се представи първа:

— Сержант Зоуи Кисан, спасяване на заложници, специални медицински умения. Блъди Мери.

Последва я и той:

— Ефрейтор Лиам Кисан, също така спасяване на заложници, обезвреждане на бомби, тежко въоръжение. Позивна: Убиец.

Деветимата избрани представители на осемте малки нации стояха изправени край масата, готови да се включат в мисията на живота си.

След време към тях щеше да се присъедини десети член — Стреч, от Израел — но те нямаше да имат дума в избирането му.

Приготвиха се за заминаване. Чакаше ги самолет, с който щяха да отлетят от Ирландия и да заминат за тайното място.

На прага Абас проведе къс разговор със сина си Саладин. Една дума бе повторена многократно: „момичето“. Ниският възпълен воин кимна.

В този момент Уест мина покрай тях на път към самолета.

— Ако ще говорите за нея — подметна той, — спрете, ако обичате, да я наричате „момичето“. Тя си има име.

— Кръстили сте я? — изненада се Саладин.

— Да — късо отговори Уест. — Нарекох я Лили.

Виктория Стейшън, Кения

1996-2006

Няколко дни след историческата среща екипът вече се намираше в Кения, за да подхване нов живот на работа и обучение в отдалечена ферма недалеч от границата с Танзания. В ясен ден на юг се виждаше могъщият конус на Килиманджаро да наднича от хоризонта.

Далеч от западния свят.

Далеч от враговете им.

Фермата — бе избрана нарочно — разполагаше с просторни пасбища без нито едно дърво, простираха се във всички посоки от намиращата се в центъра къща.

Тук просто нямаше как да се появят неочаквани посетители.

Появата на екипа удиви доста от местните хора.

За кенийците Виктория Стейшън си бе просто една от многото ферми, обитавана от няколко чужденци, всички наети на работа от собствениците: възрастния Епер и чудесната му съпруга Дорис. Побеляла, но търпелива и мила, тя бе дошла от Канада, за да се присъедини към съпруга си в тази мисия и да играе нужната роля на майката във фермата.

Местните, разбира се, скоро разбраха за присъствието в имението на малкото момиченце — от време на време Дорис или някой от работниците идваше в града, за да купи детска храна, сухо мляко, а понякога и играчки.

Но кенийците просто приеха, че смуглото момиченце е дъщеря на младата блондинка във фермата, която сигурно беше съпруга на някой от мъжете там.

Местните обаче така и не забелязаха, че всяка нощ двама души от екипа патрулират по периметъра на имението.

Лили растеше бързо.

Бързо се превърна от щастливо гукащо бебе в любопитно дете, което веднага след прохождането си стана истински кошмар за натоварените с охраната му.

Не беше необичайна гледка да видят седем командоси трескаво да обръщат столове, дивани или бали сено, за да открият кискащото се малко момиченце, способно да изчезва като че ли когато си пожелае.

После се научи да говори и чете.