Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— Тогава я вземи и да вървим — казва Уест и подава бебето на Магьосника.

Двамата побягват — Уест води, Магьосника с бебето го следва. Прекосяват тънкият един пръст слой лава, който затваря клопката си около олтара, и с всяка следваща крачка усещат все по-засилващата се изгаряща болка по ходилата си.

Стигат до скритата зад стичащата се като завеса лава стена и без да губи нито миг, Уест застава пред малката дупка до рамката на вратата, поема дълбоко дъх и…

… бръква с лявата си ръка до лакътя през лавопада.

За болката, която изпитва, няма измислени думи.

Вижда как лавата прогаря плътта на ръката му както оксиженова горелка прогаря метал. След няколко секунди ще я изгори докрай, но краткото време, през което той все още усеща пръстите си, е достатъчно, защото той изведнъж напипва нещо.

Каменен циферблат.

Стисва го и го завърта.

Лавопадите секват.

Таванът застива на половината височина.

Уест се отдръпва от дупката…

Лявата ръка от лакътя му надолу просто я няма. Има отвратителен чукан и от изгорената плът стърчи обгоряла кост.

Уест залита.

Но Магьосника го прихваща и двамата — заедно с бебето — излизат през вратата и се свличат на пода на каменния тунел.

Уест стисва чукана на ръката си, усеща, че припада.

Магьосника слага бебето на пода, бързо сваля разтапящите се обувки на Уест, след което бързо събува и своите. Стоманените им подметки са стопени.

Макс превързва ръката на Уест с ризата си. Нажежената лава е запечатала раната, което донякъде помага.

Това е краят.

Последната картина в съня на Уест включва него и Магьосника: седят напълно изтощени в тъмен каменен тунел в търбуха на африканския вулкан, а бебето е между тях.

Магьосника най-сетне намира думи:

— Това… това… това е безпрецедентно. Нечувано в човешката история. Двама оракули… Оракули-близнаци. И Дел Пиеро не знае… — Обръща се към Уест: — Млади приятелю… Смели ми млади приятелю. Това усложнява нещата по неподозиран нов начин. И може да ни даде шанс в епичната борба, която предстои да се разрази. Трябва да уведомим страните членки и да свикаме среща, може би най-важната среща на съвременността.

Графство Кери, Ирландия

28 октомври 1996

7 месеца по-късно

28 октомври 1996, 17:30

За нетренираното око всичко би изглеждало като най-обикновена стара ферма на върха на хълм, с изглед към Атлантика. Тренираното око обаче виждаше съвсем друго. Професионалистът щеше да забележи поне двайсетимата тежковъоръжени ирландски командоси на пост из имението — оглеждаха хоризонта.

Безспорно сцената бе необичайна за международна среща, но от друга страна, ставаше дума за среща, за която участниците не биха желали да се разчува.

Международната обстановка бе сложна. Ирак бе изгонен от Кувейт, но си играеше на котка и мишка с инспекторите по разоръжаване от ООН. Европа бе бясна на Щатите по повод тарифите за стомана. Индия и Пакистан — вечно вкопчени в някакво тяхно подобие на война — се намираха на ръба да станат членове на клуба на ядрените сили.

Но това бяха големите проблеми, а малките нации, събрани тук, не бяха сред големите играчи на международната сцена. Това бяха малки страни — мишки, не лъвове — дребосъци в сравнение с големите сили.

Но не за дълго.

Мишките бяха на път да изреват като лъвове.

Седем от осемте делегации бяха в основния салон на фермата и чакаха. Всяка национална делегация се състоеше от двама или трима души — един старши дипломат и съпровождащи го военни.

Гледката през прозореца бе изумителна — панорамен изглед към простора на Атлантика с разбиващите се в брега вълни — но никой от присъстващите на тази среща не се вълнуваше от нея.

Арабите нетърпеливо поглеждаха часовниците си и започваха да се мръщят. Техният водач, лукавият възрастен шейх от Обединените арабски емирства Анза ал Абас, се обади:

— От професор Епер няма вест вече цели шест месеца. Какво ви кара да смятате, че ще се появи?

Канадците както обикновено седяха спокойно и търпеливо. Водачът им късо отговори:

— Ще дойде.

Абас сви недоверчиво устни.

Докато чакаше, прелисти папката с документи за срещата и започна да препрочита загадъчното извлечение от книга, предоставено на всички участници в срещата.

Заглавието му бе „Златният пирамидион“…

Златният пирамидион