Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Уест моментално забеляза проблема… и веднага се сети какво да направи.

Приближи лодката си до тази на Стреч и извика:

— Скачайте при нас!

За секунди Стреч, Мечо Пух, Фъзи и Магьосника се прехвърлиха при Уест, като последния — Магьосника — скочи точно навреме, за да избегне изстреляната „Хелфайър“, която взриви на парчета втория „блатен бегач“.

Въпреки целия този хаос Уест нито за миг не спираше да оглежда небето над планините… и изведнъж я видя.

Черната, увеличаваща се точка, която захождаше към тесния път.

Точката се превърна в нещо подобно на птица, после прие неясната форма на самолет и накрая най-сетне се фокусира окончателно в огромна черна летяща машина.

Беше „Боинг 747“, но най-необичайният 747, виждан от човешко око.

Някога този летателен апарат беше товарен самолет със задна рампа и без странични илюминатори.

Днес обаче бе боядисан изцяло в черно, матовочерно, и изглеждаше настръхнал от множеството добавки, които стърчаха от него: радарни куполи, отсеци за ракети и най-необикновеното от всичко — въртящи се оръдейни кули.

Те бяха четири: една на извития покрив, една откъм корема и по една от двете страни, монтирани в местата, където крилата се свързват с фюзелажа. Всяка кула бе съоръжена със страховито изглеждаща шестцевна тежка картечница „Гатлинг“.

Това беше „Халикарнас“ — собственият самолет на Уест.

С раздиращ слуха рев гигантският черен джъмбо-джет пикира към тясното шосе по границата на блатото.

С осем души на борда на един-единствен „блатен бегач“ Уест бе в критично състояние — и само „Халикарнас“ можеше да му помогне.

От долните му отсеци излетяха две ракети и едната с малко пропусна единия „Апачи“, но втората улучи другия.

Мощна експлозия. Огнена топка.

В следващия момент тежката картечница на корема на самолета се събуди за живот и изпрати продължителен откос от над хиляда трасиращи едрокалибрени куршума към третия хеликоптер, като му предостави избора да изчезне от полесражението или да бъде свален. Пилотът направи правилния избор.

Уест зави и насочи лодката успоредно на правия като стрела път, който минаваше съвсем близо до водата и поради това брегът се спускаше под почти незабележим наклон.

Грамадният 747 се спусна и кацна.

Колелата му докоснаха асфалта и остро запротестираха за миг. Външните им гуми бяха наполовина по банкета. Машината започна да рулира по шосето до подскачащата по водата лодка — едното й крило почти забърсваше блатото.

„Халикарнас“ се носеше като влакче на ужаса.

Лодката на Уест едва успяваше да го следва.

Товарната рампа на самолета с трясък се отвори и капакът заподскача по неравностите на шосето.

Секунда по-късно от зейналия отвор на товарния отсек започна да се размотава дълго въже с кука накрая. Това бе така нареченият „кабел за прибиране“ — по принцип се използваше за прибиране на метеорологични балони.

— И какво сега? — извика Мечо Пух на Уест.

— Това!

Уест рязко наклони лоста за управление наляво. „Блатният бегач“ послушно зави, отскочи от ниския плавно спускащ се бряг, излетя от водата и се плъзна по асфалта зад туловището на рулиращия 747.

Гледката бе просто невероятна: грамадният черен 747, движещ се като кола по селския път, и подскачащата зад него плоскодънна лодка.

Уест бе насочил излизането по такъв начин, че сега се намираха съвсем близко до товарната рампа на самолета. Въжето се влачеше по пътя и куката подскачаше малко пред лодката.

— Стреч! Хвани я!

Изправен на носа на лодката, Стреч използва дългия прът за разчистване на водата и с него подбра въжето.

— Закачи ни! — изкрещя Уест.

Секундите бяха скъпоценни.

Стреч успя да вкара куката в халката на носа.

Лодката вече губеше скорост, но самолетът я дръпна с рязък тласък.

Влачен от „Халикарнас“, „блатният бегач“ изглеждаше като воден скиор, теглен от скутер.

— Скай Монстър! Изтегли ни! — извика Уест по радиостанцията.

Скай Монстър послушно включи лебедката и лодката започна да се придвижва все по-близо до рампата, теглена от въжето.

През цялото това време тежката картечница, монтирана на корема на самолета, продължаваше да обсипва с порой куршуми преследващите лодки на Калис и двата останали хеликоптера „Апачи“ — принуждаваше ги да се държат на безопасно разстояние.

След малко лодката на Уест стигна до долния ръб на капака, който подскачаше по шосето. Уест и Мечо Пух сграбчиха въжетата, с които се прибираше капакът, и стабилизираха лодката.