Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Нададе нечовешки вой и позволи на болката и отчаянието да го победят. Отпусна глава и зарида горчиво — това бяха сълзи на ярост и мъка. Отказваше да повярва.

В търбуха на полет 113 Джейсън Борн спеше, ала в подсъзнанието му за пореден път се изтърколи нишката на живота, който бе погребал дълбоко преди много време. Сънищата му преливаха от образи, чувства, гледки и звуци — макар да беше посветил изтеклите междувременно години на тяхното изтласкване.

Какво се случи през онзи горещ летен следобед в Пном Пен? Никой не знаеше. По-точно, нямаше оцелели, за да разкажат. Известните факти: Борн е зает с някаква среща в климатизирания си офис в комплекса на Американското външно министерство и не го свърта от скука и отегчение; през това време жена му Дао води сина им и дъщеря им да поиграят в широката кална река току пред къщата им; изневиделица се появява вражески самолет и се спуска рязко над водата; открива стрелба по децата и жената на Борн.

Колко пъти бе виждал мислено потресаващата гледка! Дали Дао първа е забелязала самолета? Но той се е появил внезапно и се е плъзнал безшумно към реката. Ако все пак го е видяла, сигурно е извикала децата при себе си и тримата са се потопили под водата; навярно тя ги е покрила със собственото си тяло в напразен опит да ги спаси; а писъците им са отеквали в ушите й, кръвта им е пръскала по лицето й, болката се е вкопчвала в гърлото й, вещаейки наближаващата й смърт. Поне това беше картината, която той рисуваше в съзнанието си — в която бе повярвал и която сънуваше. Която го бе докарала до ръба на лудостта. Писъците, които си въобразяваше, че е чула Дао миг преди смъртта си, бяха същите, които ехтяха в главата му нощ след нощ и го будеха, облян в пот и задъхан. Именно тези сънища го принудиха да напусне дома им и да изостави всичко скъпо в живота си. Защото гледката на всяка позната вещ забиваше остър нож право в сърцето му. Напусна Пном Пен и се озова в Сайгон, където за него се погрижи Александър Конклин.

Де да можеше да остави кошмарите си в Пном Пен. Но не, те го последваха във влажните виетнамски джунгли и го измъчваха като гнойни рани, за които трябваше непрекъснато да се грижи. Каквото и да правеше, фактите си оставаха факти — не можеше да си прости, че не е бил там, че не е защитил жена си и децата си.

Сега, докато се носеше на трийсет хиляди фута 11 11 Около десет хиляди метра. — Бел.прев. височина над бурните води на Атлантическия океан, изкрещя в неспокойния си сън. Каква е ползата от баща и съпруг, запита се за кой ли път, който не може да защити семейството си?

Директорът на ЦРУ беше изтръгнат от мъртвешкия си сън в пет сутринта. Обади му се по спешност съветничката по националната сигурност, за да му съобщи, че след час го очаква в кабинета си за важна среща. „Кога спи тая кучка, по дяволите?“, запита се директорът, докато затваряше. Седна на ръба на леглото, с гръб към Маделин. „Нищо не е в състояние да я събуди“, помисли си с горчивина. Още преди доста години тя се бе научила да не обръща внимание на звънящия по всяко време на нощта и сутринта телефон.

— Събуди се! — разтърси я той. — Викат ме по спешност и ми трябва кафе.

Без никакви протести тя стана, облече си робата, нахлузи чехлите и слезе в кухнята.

Директорът разтърка лице и се затътри към банята, затвори вратата. Седнал на тоалетната чиния, звънна на заместника си. От къде на къде Линдрос ще спи, щом шефът му е буден? За негов ужас обаче, Мартин се оказа напълно буден и активен.

— Рових се цяла нощ в архивите на четири-нула. — Линдрос имаше предвид свръхсекретните документи за служители на ЦРУ. — Мисля, че научих всичко, което има да се знае, по отношение на Алекс Конклин и Джейсън Борн.

— Супер. Тогава ми намери Борн.

— След всичко, което разбрах за тях, сър — за тясното им сътрудничество, за редицата случаи, в които са спасявали взаимно живота си, — ми се струва почти невероятно Борн да е убил Конклин.

— Алонзо-Ортис ме вика на среща — излая директорът. — След онова фиаско на „Уошингтън Съркъл“, как мислиш, да споделя ли с нея онова, което току-що ми каза?

— Но, сър, аз…

— Напълно си прав, момчето ми. Трябват ми факти, факти и пак факти, искам да я залея с факти и за десерт да й сервирам една добра новина.

— За момента не разполагаме с такава — прокашля се Линдрос. — Борн изчезна яко дим.

— Изчезна яко дим ли? За бога, Мартин, ти разузнавателна операция ли ръководиш или какво?