Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Самолетът се наклони рязко и зави по пистата. Ножът докосна кожата на Борн, потече кръв, Хан загуби равновесие и острието се отдели от плътта. Борн се възползва и му нанесе силен удар по бузата. Хан замахна с крак и подсече Борн през кокалчетата, свали го на земята. Самолетът забави ход и зае позиция на старта.

— Не съм избягал! — изкрещя Борн. — Джошуа ми бе отнет!

Хан се нахвърли отгоре му с изваден нож. Борн се извъртя и острието мина на милиметри от дясното му ухо. Усещаше керамичния пистолет, опрян в дясното бедро, но колкото и да се опитваше, нямаше как да се добере до него, без да се изложи на опасността от директна и смъртоносна атака. Продължиха да се боричкат, мускулите им изпъкваха релефно, лицата им се превърнаха в маски на усилието и яростта. Дишаха през зъби, дебнеха за каквато и да е проява на слабост у противника, нападаха, отбраняваха се, хвърляха се в контраатака и получаваха нови и нови удари. Бяха достойни противници и макар да не си съответстваха по възраст, се отличаваха с еднаква бързина, сила, умения и хитрост. Сякаш четяха взаимно мислите си, предвиждаха ходовете си частица от секундата по-рано и осуетяваха всеки опит за спечелване на преднина. Не се биеха спокойно и безпристрастно и не хабяха напразно силите си. Силните чувства бяха изтръгнати от дълбините на съществата им, плаваха и се извиваха във водите на съзнанието им като нефтено петно, хлъзгащо се по повърхността на река.

Самолетът тръгна рязко, ускори по пистата и корпусът се разтресе. Борн се подхлъзна и Хан се опита да отклони вниманието му от ножа, но получи удар по вътрешната страна на китката си. В следващия миг Хан се добра до острието и го пъхна под носа на Борн. Борн отскочи назад и леко встрани и без да иска, натисна дръжката на вратата на багажното. Подпомогната от възходящото движение на самолета, тя се отвори рязко.

Борн видя под себе си смътния силует на бягащата писта и сграбчи дръжката с две ръце в отчаян опит да се задържи в самолета. Налудничаво захилен, Хан се надвеси над него и описа широка дъга с ножа, за да му демонстрира как точно ще го разпори.

Хан атакува в мига, в който самолетът се отлепяше от пистата. В последната възможна секунда Борн освободи дясната си ръка. Тялото му, подпомогнато от гравитацията, се отплесна толкова силно навън, че лявата му ръка за малко да излезе от ябълката. На мястото на тялото му зейна дупка, която погълна Хан и той се стовари на пистата долу. Борн успя да го мерне за последно — сивкава топка на фона на черната настилка.

Самолетът се вдигаше все по-високо и Борн побърза да се прибере в търбуха му, далеч от отворената врата. Не беше лесно, дъждът плющеше в лицето му и го дращеше като шкурка. Вятърът го оставяше без дъх, но поне изтри и последните остатъци от гориво по лицето му, докато дъждът изплакна зачервените му очи и отми отровната течност от тялото му. Самолетът се наклони надясно и фенерчето на Хан се изтърколи да намери собственика си. Борн осъзна, че ако не влезе веднага, край с него. Ръката му бе натоварена повече, отколкото имаше сили да понесе.

Залюля крак и успя да се захване с лявата пета за прага. Набра се и с неистово усилие се придърпа още малко навътре, докато сгъвката на коляното му се намести върху рамката на вратата. Получил достатъчно стабилност и опора, завъртя се леко и застана с лице към багажното. С дясната си ръка напипа уплътнението и малко по малко премести тялото си към вътрешността на самолета. Последното, което успя да направи, бе да тръшне вратата след себе си.

Ожулен, окървавен и пребит, се строполи на пода и не мръдна. Останал сам в тъмнината на тресящата се утроба на самолета, видя отново малката каменна фигурка на Буда, която двамата с първата му жена бяха подарили на Джошуа за четвъртия му рожден ден. Дао държеше духът на Буда да бди над сина им от най-ранна възраст. Джошуа загина заедно с Дао и малката си сестричка при нападението на вражески самолет над реката, в която играеха.

Джошуа е мъртъв. Дао, Алиса, Джошуа — всички те са мъртви, телата им бяха разкъсани на парчета от градушката от куршуми, изсипана от пикиращия самолет. Няма начин синът му да е жив, няма начин. Да повярва в противното е все едно да признае, че е луд. Но тогава кой е този Хан и защо играе тази отвратителна и жестока игра?

Борн нямаше отговори на тези въпроси. Самолетът набра височина, пилотът установи постоянен курс и двигателите заработиха в друг режим. Температурата падна, от устата на Борн излизаше пара. Обви с ръце тялото си, треперещ. Не е възможно! Просто е изключено!