Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— И защо да искаме да разследваме точно теб, Ранди? — Подбираше внимателно думите си, като съвсем съзнателно избра да говори в множествено число, за да покаже, че действията му са изцяло подкрепени от директора. За да ядоса Драйвър допълнително, се обърна към него на малко име.

— Ти знаеш отговора, по дяволите! — изруга онзи, паднал в поставения от Линдрос капан. — Знаел си още първия път, когато дойде да душиш тука. Видях го изписано на лицето ти, когато отвори въпрос за Феликс Шифър.

— Искам да ти дам възможност да изчистиш нещата, преди да се явя пред директора. — Линдрос се забавляваше и следваше пътя, по който го поведе Драйвър, макар да не знаеше докъде ще го изведе. От друга страна, през цялото време беше нащрек. Едно подхлъзване, една грешка и Драйвър ще разбере, че действа слепешката, и ще се затвори, докато адвокатът му не го посъветва какво да предприеме. — Още не е късно да се възползваш.

Драйвър го изгледа за момент, после попи с ръка потното си чело. Отпусна се, преди да седне тежко в модернистичния си стол.

— Боже мили, каква каша! — пророни. Все едно някой го беше цапардосал мощно и в дробовете му не бе останала и капка въздух. Погледна картините на Ротко по стените, сякаш бяха врати, през които може да се измъкне. Най-накрая, примирил се със съдбата си, плъзна поглед към човека, който търпеливо стоеше прав пред бюрото му.

— Заповядай, заместник, седни — посочи му с ръка. Гласът му прозвуча тъжно. Щом Линдрос се настани, подхвана: — Всичко тръгна от Алекс Конклин. Така де, то май по принцип всичко започва с него, нали така? — Въздъхна, сякаш сполетян от внезапна носталгия. — Преди близо две години Алекс дойде при мен с предложение. Каза, че се сприятелил с някакъв учен от АМИПО. Станало случайно, макар че честно да ти кажа, Алекс е оплел толкова народ, че се съмнявам нещо в живота му да е станало случайно. Предполагам, вече си се досетил, че въпросният учен е Феликс Шифър.

Замълча за момент.

— Умирам за цигара. Нещо против?

— Трови се — отвърна Линдрос. Ето откъде идвала миризмата: освежител за въздух. В сградата, като във всяко правителствено учреждение, пушенето беше забранено.

— Няма ли да ми правиш компания? — попита. — Подарък от Алекс.

Линдрос отказа и Драйвър дръпна едно чекмедже, в което имаше кутия с пури, взе си една и изпълни целия ритуал по запалването й. Успокояваше си нервите. Заместник-директорът подуши аромата — пурата беше кубинска.

— Та, Алекс дойде при мен — продължи Драйвър. — Не, всъщност не се изразих точно… заведе ме на вечеря. Разказа ми как се запознал с въпросния човек, който работел за АМИПО. Феликс Шифър. Военните порядки не му били по вкуса и искал да се махне. Дали мога да помогна на приятеля му?

— И ти се съгласи просто ей така? — подпита Линдрос.

— Разбира се, че се съгласих. Предишната година генерал Бейкър, шефът на АМИПО, изтегли при себе си едно от нашите момчета. — Драйвър пафна от пурата. — Отмъщение му е майката. Веднага се възползвах от възможността да му го върна тъпкано на оня загубеняк Бейкър.

Линдрос се намести на стола.

— Конклин каза ли ти с какво се е занимавал Шифър в АМИПО?

— Естествено. Сферата му на дейност включвала опити с летливи частици. Разработвал методи за почистване на затворени помещения, заразени с биологични частици.

— Като антракс, да речем? — понадигна се Линдрос.

— Именно — кимна Драйвър.

— И докъде са стигнали опитите му?

— В АМИПО ли? Нямам представа.

— Но сигурно си се поинтересувал от постиженията му — все пак си го взел на работа.

Драйвър го стрелна с поглед, после натисна нещо по клавиатурата на компютъра си. Завъртя монитора така, че да виждат и двамата.

Линдрос се наведе.

— На мен ми изглеждат пълни глупости, ама аз хабер си нямам от научни дела.

Драйвър се втренчи в горящия край на пурата си, сякаш сега, когато бе настъпил моментът на истината, не можеше да си наложи да погледне Линдрос.

— Работата е там, че наистина са пълни глупости.

— Какво имаш предвид, по дяволите? — попита Линдрос, усети как кръвта изстива в жилите му.

Драйвър продължаваше да гледа отнесено края на пурата си.

— Шифър не е работил върху това — тук няма никакъв смисъл.

— Не те разбирам — поклати глава Линдрос.

— Опитвам се да ти кажа, че твърде е възможно докторът изобщо да не е специалист по летливите частици — въздъхна Драйвър.

— Тоест допускаш да се е занимавал с нещо друго, ако те разбирам правилно — в гърлото на Линдрос заседна ледено кълбо.