Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Изкачи стъпалата и позвъни. Отвори му възпълна жена на средна възраст с меки кафяви очи и лъчезарна усмивка. Беше с кестенява коса, прибрана отзад на кок, стилно облечена.

— Госпожа Сидо? Съпругата на доктор Петер Сидо?

— Да, аз съм. — Изгледа го въпросително. — Какво обичате?

— Казвам се Дейвид Шифър.

— Да?

Той се усмихна обезоръжаващо.

— Братовчедът на Феликс Шифър, госпожа Сидо.

— Съжалявам — рече жената, — но Феликс никога не ви е споменавал.

Борн беше подготвен за подобен отговор. Изкикоти се.

— Не съм изненадан. Вижте, бяхме изгубили връзка. Току-що пристигам от Австралия.

— Австралия! Боже мой! — Отстъпи от прага. — Моля, заповядайте. Сигурно ще ме помислите за ужасно невъзпитана.

— Ни най-малко — успокои я Борн. — Просто изненадана, както е нормално.

Въведе го в неголяма дневна, мебелирана удобно, макар и леко мрачно, и го покани да се чувства като у дома си. Къщата ухаеше на мая и захар. Докато Борн се настаняваше в мек тапициран стол, тя подхвана:

— Да ви предложа чай, кафе? Имам и щолен 17 17 Традиционен немски коледен сладкиш. — Бел.прев. . Пекох го тази сутрин.

— Обожавам го, най-вкусен е с кафе. Благодаря ви.

Тя се засмя и тръгна към кухнята.

— Каква е унгарската връзка в семейството ви, господин Шифър?

— Моля ви, Дейвид — рече той, стана и я последва в кухнята. Тъй като не познаваше фамилната история на Шифърови, се озова в деликатна ситуация. — Да ви помогна с нещо?

— О, благодаря, Дейвид. В такъв случай, аз съм Ести. — Посочи му покрита тава. — Защо не отрежете по едно парче?

На вратата на хладилника, сред няколко семейни фотографии, забеляза снимка на млада жена — красива и сама. С една ръка придържаше шотландското си боне, вятърът развяваше дългата й тъмна коса. Зад нея се виждаше лондонската крепост „Тауър“.

— Това дъщеря ви ли е?

Ести погледна и се усмихна.

— Да, Роза, най-малката. Учи в Лондон. В „Кеймбридж“ — уточни тя с разбираема гордост. — Другите ми дъщери, ето ги тук, със семействата си, и двете са щастливо омъжени, слава богу. Роза ми е амбициозната. — Усмихна се свенливо. — Мога ли да споделя с теб една тайна, Дейвид? Обичам всичките си деца, но Роза ми е любимката — и на Петер. Мисля, че в нея той вижда нещо от себе си. Тя е по науките.

След още малко суетене в кухнята каната с кафе и чинийките с кекс бяха подредени върху подноса и Борн го отнесе в дневната.

— Значи сте братовчед на Феликс — подхвана домакинята, щом се настаниха — той на стола, тя — на дивана. Между тях имаше ниска маса, върху която Борн остави подноса.

— Да, и съм жаден за новини от него — отвърна той, докато тя наливаше кафето. — Но не мога да го открия, така че си помислих… тоест, надявах се мъжът ти да ми помогне.

— Съмнявам се, че Петер знае къде е Феликс. — Ести Сидо му подаде кафето и едната чинийка. — Не искам да те тревожа, Дейвид, но напоследък ми се вижда доста изнервен. Макар че Петер и Феликс не са работили заедно от доста време, напоследък водят оживена кореспонденция. — Сложи си сметана в кафето. — Приятелските им отношения се запазиха все така сърдечни.

— Значи активната им кореспонденция е по-скоро на лично ниво.

— Нямам представа. Но ми се струва, че има нещо общо и с работата им.

— Как да ти кажа, Ести, не ми е удобно да се натрапвам. Но идвам от толкова далеч, за да се видя с братовчед си, и, честно казано, вече започнах малко да се притеснявам. Всичко, което ти или мъжът ти можете да ми кажете, би ми било от огромна полза.

— Разбира се, Дейвид, разбирам те напълно. — Отхапа апетитна хапка от сладкиша. — Предполагам, че Петер би се зарадвал много да те види. Но в момента е на работа.

— Дали ще е удобно да те помоля за служебния му телефон?

— О, това едва ли ще ти помогне много. Той никога не вдига, когато е на работа. По-добре е да отидеш направо в клиниката „Юросентър Био-I“ на улица „Хатию“ № 75. Първо ще те прекарат през детектор за метал, след което ще те спрат на пропуска. Поради естеството на работата им мерките за сигурност в клиниката са изключителни. За да влезе човек в сектора, където работи Петер, му е нужен специален пропуск — бял за посетители, зелен за докторите, които работят там, син за асистентите и поддържащия персонал.

— Благодаря за информацията, Ести. Мога ли да попитам каква е специалността на съпруга ти?

— Значи Феликс не ти е казвал?

Борн отпи от ароматното кафе, преглътна.

— Както, сигурен съм, знаеш, Феликс е доста потаен, никога не сме говорили за работата му.