Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Двамата станаха един мозък в две тела; една мисъл, посветена на отмъщението. И така, напрегнаха целия си изумителен умствен капацитет за постигането на тази цел.

Фади, чието рождено име бе Абу Гази Надир ал Джамух ибн Хамид ибн Ашеф ал Уахиб, премина покрай дупка отляво в тунела. Пред него светлината освети разклонения наляво и надясно. Влезе няколко крачки навътре във всяко от тях, без да намери знак за нечие присъствие.

Решил, че в края на краищата е сгрешил, той се върна и пое към разклонението. Сега бързаше, за да настигне лейтенант Кове и хората му. Не можеше да пропусне екзекуцията. Винаги имаше възможност в разгара на битката изричните му заповеди Борн да бъде оставен жив да бъдат забравени.

Тъкмо беше подминал дупката в тунела, когато спря. Обърна се и проучи тъмнината с фенера си. Не видя нищо необичайно, но реши да провери все пак. Съвсем скоро стигна до срутването. Видя изкривените стени, големите пукнатини в камъка, скърцащите дървени греди. Цареше пълен хаос, без съмнение мястото бе опасно.

Насочвайки лъча светлина над отломките, той видя, че има малка дупка при тавана на помещението. Тъкмо мислеше дали е достатъчно широко, за да може човек да се промъкне през нея, когато чу престрелка, която ехтеше в катакомбите.

„Открили са го!“, помисли си. Завъртя се на пети и излезе в главния тунел, насочвайки се към разклонението в луд бяг.

Сорая, която се носеше по тунела, почувства край нея да свистят парчета камък, отчупени от рикошети. Един се заби в рамото й и тя едва се сдържа да не извика. Успя да го извади тичешком и го хвърли така, че преследвачите й да го видят. Беше решена да защити Борн, за да изкупи вината си за ужасната грешка в преценките, която бе допуснала предишния път, когато бяха в Одеса.

Изключила фенера си, вървеше само по памет, което съвсем не бе идеалният начин да се ориентира в тези катакомби. Тя обаче знаеше, че няма избор. Броеше крачките си. По нейни сметки, колкото и груби да бяха, бе на пет километра от разклонението. Още два километра до най-близкия изход към къщата на доктор Павлина.

Но първо трябваше да мине три завоя, още едно разклонение. Тя чу нещо. Секунда по-късно катакомбите зад нея бяха осветени за кратко, макар и слабо. Някой вървеше по следите й! Възползвайки се от преимуществото на светлината, за да се ориентира, тя се хвърли в един тунел отдясно. Тъмнина, звуците от преследване за момента заглъхнаха.

После носът на дясната й обувка удари нещо. Тя залитна и се просна напред на ръце и колене. Почувства как земята се издига неравномерно точно пред нея, и сърцето й подскочи. Това можеше да означава само, че има ново срутване. Но колко голямо? Налагаше се да рискува и да включи светлината, дори само за секунда или две.

Това и направи, тръгна да се катери, за да продължи напред. Вече не чуваше звуци от преследване. Бе напълно възможно да е заблудила милицията, но не можеше да разчита на това.

Продължи. Мина през втория завой наляво, след това третия. На около километър напред, тя знаеше, беше второто разклонение. След това щеше да е в безопасност.

Фади откри, че милиционерите не само са зърнали Борн, но и са стреляли по него. Без да иска разрешение от Кове, нанесе на виновния милиционер ужасен удар, който почти спука черепа му. Кове стоеше със зачервено лице и хапеше устни. Той не каза нищо дори когато Фади им нареди да продължат. Няколкостотин метра по-нататък Фади забеляза парче камък, блестящо от кръв под светлините на фенерчетата. Той го взе, сви юмрука си около него и бе окуражен.

Но сега, толкова далеч в катакомбите, той знаеше, че преследването в група няма смисъл.

— Колкото по-дълго остане той в катакомбите — каза на Кове, толкова по-голям е шансът да ни заблуди. Раздели хората си, нека да се разпръснат по един, като в гора на вражеска територия.

Вече усещаше, че хората на Кове все повече се изнервят, че заразата на страха се прехвърля и върху техния командир. Трябваше да ги накара да се раздвижат веднага, иначе никога нямаше да го направят.

Приближи се до Кове и прошепна в ухото на лейтенанта:

— Губим време. Дай заповедта сега или аз ще го направя.

Кове трепна, сякаш се бе допрял до оголена жица. Той отстъпи крачка назад, облиза устни. За момент изглеждаше като хипнотизиран от Фади. След това, след кратко потреперване, се обърна към хората си и им нареди да се разпръснат, по един човек в тунел или разклонение.