Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Цели десет години обмисляхме и планирахме нашата цел — да взривим ядрено устройство в голям американски град. — Използваше чудовищния шум за заглушаване. Не че се притесняваше да не го подслушват, но подготовката не му позволяваше да се отклони от строгите мерки за сигурност.

Приближи се до трупа на детектив Овъртън, проснат на поцинкована маса в мрачната, пуста вътрешност на автосервиза. Три червеникави флуоресцентни лампи пращяха над главите им.

— Но за да си гарантираме максимални шансове за успех — каза Ан Хелд, — трябваше Джейсън Борн да потвърди версията ни, когато ти се превърна в Мартин Линдрос. Разбира се, той никога нямаше да се съгласи да го направи доброволно, така че трябваше да намерим начин да го манипулираме и използваме. Откакто получих достъп до досието на Борн, успяхме да проучим единствената му слабост — спомените му, — както и многото му силни страни — лоялност, упоритост, изключителна интелигентност, параноичен ум.

Ан също носеше престилка и ръкавици. В едната си ръка стисна чук, в другата — длето с широко острие. Докато Карим ал Джамил се захвана със стъпалата и краката на детектив Овъртън, тя постави длетото в гънката от вътрешната страна на левия лакът, нанесе бърз, точен удар с чука върху длетото. В сервиза отново кипеше дейност, както в щастливите дни на разцвета му.

— Но какво отключи достъпа ви до слабото място на Борн? — попита тя.

Той й се усмихна накриво, без да откъсва поглед от зловещото си занимание.

— Проучването ми върху хора, страдащи от амнезия, ми даде отговора: те реагират най-силно на емоционални ситуации. Трябваше да осигурим на Борн ударно преживяване — нещо, което да разтърси паметта му.

— Това ли направи, когато ти казах, че жена му е починала внезапно?

Карим ал Джамил вдигна ръка, за да избърше кръвта, пръснала по лицето му.

— Както казваме ние, бедуините, животът е по волята на Аллаха. Борн бе обладан от такава мъка, че проблемите с паметта му заплашваха да го унищожат. Така че ти заповядах да му намериш лекарство.

— Сега разбирам. — От тялото изригна струйка газ и тя извърна глава за момент. — Естествено, човекът, който трябваше да му го даде, беше приятелят му Мартин Линдрос. И аз дадох на Линдрос името и адреса на доктор Алън Съндърланд.

— Но на практика той се обади на нас — продължи Карим. — Ние записахме на Борн час в четвъртък, когато Съндърланд и екипът му отсъстваха. И изпратихме нашия доктор Костин Вейнтроп, който се представи за Съндърланд.

— Брилянтно, скъпи! — Очите на Ан блестяха от възхищение.

Хвърляха разфасованите части в голяма овална вана от галванизирана стомана. Карим ал Джамил наглеждаше Ан, но тя нито потрепна, нито пребледня от това, което правеше. Вършеше си работата прагматично и това едновременно го зарадва и изненада. За едно беше права: беше я подценил. Наистина не бе очаквал, че една жена може да демонстрира мъжки качества. Имаше наблюдения върху сестра си, която бе кротка и покорна. Сара беше добро момиче, гордостта на всички вкъщи. Семейната чест се крепеше на крехкото й тяло. Не заслужаваше да умре млада. Заедно с нея в гроба потъна и семейната чест и сега единственият път към реабилитация бе отмъщението.

В културата на баща му жените бяха държани настрани от всички мъжки дела. Разбира се, майката на Карим ал Джамил бе изключение. Но тя не бе приела исляма. За учудване на Карим ал Джамил, баща му така и не се погрижи за това, нито я принуди да го направи. Изглежда, неговата светска съпруга му носеше огромна радост, макар да му бе спечелила ужасно много врагове сред имамите и правоверните. Още по-учудващото за Карим беше, че това явно също не интересуваше баща му. Майка му скърбеше по изгубената им дъщеря, а той, изнемощелият старец, обгърнат ден след ден от нейната мъка, също бе принуден да скърби.

— Какво точно направи Вейнтроп на Борн? — попита Ан.

Докато разкъсваше успешно една колянна връзка, Карим отговори:

— Вейнтроп е непризнат гений в областта на загубата на паметта. Точно с него се консултирах по отношение на амнезията на Борн. Той използва инжектирането на определени химически обработени протеини, които създаде, за да стимулира определени синапси в части от мозъка на Борн, фино променяйки тяхната структура и функция. Стимулирането действа като травма, която, както разкриха изследванията на Вейнтроп, може да променя спомените. Протеиновата инжекция на Вейнтроп може да засегне определени синапси, тоест да създаде нови спомени. Всеки отделен спомен може да бъде задействан в главата на Борн от определени външни стимули.