Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Бягството на Чевик бе внимателно планирано, дори и по време. Но как? — казваше Сорая. — Откъде знаеха хората на Чевик къде е той? Откъде знаеха, ако ти не си им казал? — Тя поклати глава. — Трябваше да се вслушам по-внимателно в историите, че си излязъл извън всякакъв контрол. Имаше само двама души в цялото ЦРУ, които успя да заблудиш: единият е мъртъв, а другият изчезнал. Ясно е, че не може да ти се има доверие.

С известно усилие Борн успя да сложи ред в мислите си.

— Има и друга възможност.

— Трябва да си много убедителен.

— Не съм се обаждал на никого, докато бяхме долу в килиите или навън.

— Може да си дал знак с ръка и какво ли не друго.

— Права си за начина, но грешиш за помагача. Спомняш ли си, че Чевик запали клечка?

— Как бих могла да забравя? — каза тя горчиво.

— Това бе сигналът за чакащия хамър.

— Точно това е въпросът, хамърът вече чакаше. Ти знаеше, защото ти си го организирал.

— Ако аз го бях организирал, щях ли да ти кажа за него? Помисли си, Сорая! Ти се обади на Хитнър да му кажеш, че излизаме навън. Хитнър е бил този, който се е обадил на хората на Чевик.

Смехът й бе остър и ироничен.

— Какво, тогава значи един от хората на Чевик е застрелял Тим? За какъв дявол биха го сторили?

— За да прикрият напълно следите си. Ако Хитнър е мъртъв, не може да бъде заловен и да ги издаде.

Тя поклати упорито глава.

— Познавах Тим от дълго време, той не беше предател.

— Точно такива хора обикновено са предателите, Сорая!

— Млъкни!

— Може би не е бил предател по свое желание. Може би са го държали в ръцете си по някакъв начин.

— Не искам да чуя нито една дума повече срещу Тим. — Тя размаха заплашително ножа. — Просто се опитваш да спасиш собствената си кожа.

— Ти си абсолютно права, че бягството на Чевик е било планирано предварително. Но аз не знаех къде е държан Чевик — не знаех дори, че държите някого, докато ти не ми го каза десет минути преди да ме заведеш при Чевик.

Това я накара да млъкне. Тя го погледна странно, със същия поглед, който му направи впечатление, когато я видя за първи път в оперативния център на „Тифон“.

— Ако съм ти враг, защо те спасих от експлозията?

Тя потръпна леко.

— Не претендирам, че имам всички отговори.

Борн сви рамене.

— Ако вече си взела решение, може би не трябва да те обърквам с истината.

Тя пое въздух, ноздрите й се разшириха.

— Не знам в какво да вярвам. Откакто дойде в „Тифон“…

Той протегна светкавично ръка и я обезоръжи. Сорая го гледаше с широко отворени очи, когато той обърна ножа и й го подаде с дръжката към нея.

— Ако ти бях враг…

Взе ножа и го плъзна обратно в неопреновата кания отзад на кръста си.

— Добре, значи не си ти врагът. Но и Тим не е. Трябва да има друго обяснение.

— Тогава ще го намерим заедно — каза той. — Аз трябва да изчистя моето име, а ти това на Хитнър.

— Дай ми дясната си ръка — каза тя на Борн.

Хвана китката му и обърна ръката му с дланта нагоре. С другата си ръка тя допря острието на ножа до върха на показалеца му.

— Не мърдай.

С умело движение тя прокара острието по кожата му и отдели малко кръгче от полупрозрачен материал, толкова тънко, че Борн не го бе усетил или забелязал.

— Готово. — Тя го държеше под колебливата светлина на уличните лампи, за да може Борн да го разгледа. — Това е известно като НСУ. Наноелектронно следящо устройство според техниците от ДАРИА. — Тя имаше предвид Агенцията за изследователски проекти в сферата на отбраната към министерството на отбраната. — Използва нанотехнология — микроскопични сървъри. Затова те засякох толкова бързо с хеликоптера.

Борн наистина беше се учудил как хеликоптерът на ЦРУ го откри толкова бързо, но предположи, че са разпознали характерната форма на хамъра. Той се замисли за момент. Сега си спомни с поразителна яснота любопитния поглед на Тим Хитнър, докато четеше копието от телефонния разговор на Чевик: ето как му бяха прикачили устройството.

— Значи са смятали да ме следят по целия път до Рас Дежен, нали! — Той погледна Сорая, която прибра устройството в малка кръгла пластмасова кутийка и зави капачето.

Тя кимна.

— Заповед на директора.

— Толкова за обещанията да действам свободно — каза Борн горчиво.

— Сега си свободен.

— Благодаря.

— Какво ще кажеш да ми върнеш услугата?

— За какво става дума?

— Позволи ми да ти помогна.

Той поклати глава.

— Ако ме познаваше по-добре, щеше да знаеш, че работя сам.