Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Банди владееха голяма част от територията, наркотрафикът и проституцията бяха бизнесът, от който се хранеха силните, лишените от морал. Ожесточени войни за територии, престрелки от преминаващи автомобили, бушуващи пожари се случваха почти всяка нощ. Нямаше нито един патрулиращ полицай от вашингтонската полиция, който би рискувал да навлезе пеша по тези улици без въоръжено подкрепление. Това се отнасяше и за патрулните коли, в които винаги имаше по две ченгета. Понякога при особено опасни нощи или при пълнолуние — по трима или четирима.

Борн и Сорая караха през нощта по тези бедняшки улици, когато той забеляза за втори път черно камаро зад тях.

— Имаме опашка — каза той през рамо.

— Това са агенти на „Тифон“ — отвърна Сорая, без да погледне назад.

— Откъде знаеш?

Сред свистенето на вятъра той чу особеното метално изщракване на автоматичен нож. След това острието опря в гърлото му.

— Отбий — каза тя в ухото му.

— Ти си полудяла. Хвърли ножа.

Тя притисна по-силно острието на ножа.

— Прави каквото ти казвам.

— Не знам какво.

Тя го блъсна в гърба.

— По дяволите! Отбий веднага!

Той послушно намали. Черното камаро се приближи, боботейки, от лявата му страна и го притисна до тротоара. Сорая наблюдаваше със задоволство, когато Борн внезапно натисна с палеца си нерва от вътрешната страна на китката й. Пръстите й се разтвориха инстинктивно и той хвана падащия автоматичен нож за дръжката, затвори го и го прибра в якето си.

Камарото стриктно следваше указанията и застана косо до бордюра точно пред него. Задната врата се отвори и един въоръжен агент изскочи оттам. Борн завъртя рязко дръжките на кормилото, двигателят на мотоциклета изрева и той зави надясно напряко през една поляна с изсъхнала трева, а после по тясна алея между две къщи.

Той чуваше викове зад себе си, блъскането на врата, гневното бучене на двигателя на камарото. Алеята обаче беше твърде тясна, за да може колата да последва мотоциклета. Можеше да се опитат да го засекат от другата страна, но той имаше решение и на това. Познаваше тази част на Вашингтон и бе готов да се обзаложи, че те не я познават.

Освен това трябваше да се справи със Сорая. Макар да й бе отнел ножа, тя можеше да използва всяка част от тялото си като оръжие. И тя го правеше с точни и ефективни движения. Забиваше ставите на пръстите си в бъбреците му, удряше го с лакът в ребрата, дори се опита да извади окото му с пръст, очевидно отмъщавайки за това, което бе станало с клетия Том Хитнър.

Борн изтърпя всички атаки с мрачен стоицизъм, опитвайки да се защити, доколкото може, докато мотоциклетът се носеше по тясната алея между мръсните стени на сградите от двете страни. Кофи за боклук и пияници в безсъзнание бяха най-честите препятствия, които му се налагаше да заобикаля.

Трима младежи се появиха в края на алеята. Двамата носеха бейзболни бухалки, които размахваха с неприкрита заплаха. Третият насочи към него евтин пистолет, когато мотоциклетът се приближи.

— Дръж се! — изкрещя той на Сорая и усещайки ръцете й да обгръщат здраво кръста му, се наклони назад, като измести рязко центъра на тежестта и същевременно форсира машината. Предното колело се отдели от земята. Мотоциклетът се втурна срещу бандитите, ревейки като лъв в атака. Чу се изстрел, но долната част на мотоциклета ги защити. Борн изтръгна бухалката от ръцете на бандита отляво, удари с нея китката на третия тийнейджър и изби оръжието.

Те стигнаха до края на алеята, той се наведе напред, връщайки обратно мотоциклета на две колела точно навреме преди един остър завой надясно, надолу по улица, осеяна с боклук и пълна с улични кучета, които се разлаяха при оглушителното преминаване на харлея.

Борн каза:

— Сега можем да оправим…

Той не успя довърши. Сорая бе притиснала със сгънатата си ръка трахеята му и оказваше смъртоносен натиск.

— Проклет да си, проклет да си, проклет да си! — повтаряше Сорая монотонно като екзорсист.

Борн едва я чуваше. Той бе твърде зает да остане жив. Мотоциклетът фучеше със сто километра в час надолу по улицата, по грешен път, докато всичко това се случваше. Успя да избегне един стар форд, който надуваше клаксона, а отвътре някой сипеше ругатни. Междувременно закачи странично един линкълн, паркиран на отсрещния тротоар. Мотоциклетът се удари, подскочи, оставяйки дълга неравна черта на предния калник на континентала. Трахеята на Борн, почти напълно блокирана от задушаващата хватка на Сорая, не пропускаше въздух в дробовете му. Звезди проблеснаха в периферното му зрение и за части от секундата той загуби съзнание.