Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Не! — извика Армбрустър. — Тя само ми бърбори на главата и иска да знае всичко за всички, а после ходи и дрънка щяло и нещяло из целия град, като на всичкото отгоре и прибавя от себе си.

— Предполагам, че говорите за жена си.

— Всички са такива! Не знаят кога да си затварят проклетите усти.

— Умират да бърборят.

— Какво?…

— Нищо, нищо. Колата ми е в края на пряката. Какво ще кажете за една разходка?

— Нищо против. Ще се отбием в аптеката в края на улицата. Ще си взема лекарството… Кой, по дяволите, сте вие ?

— Казах ви вече — отвърна Борн. — Наричат ме Кобра. Змия.

— Божичко! — прошепна Албърт Армбрустър.

Аптекарят изпълни рецептата. Без да се бави, Джейсън подкара към бара, който беше избрал преди час. Вътре бе тъмно и пълно със сенки, сепаретата бяха големи, преградните стени — високи и предпазваха от любопитни погледи. Атмосферата беше от значение, тъй като Борн искаше да гледа втренчено в очите на председателя, когато му задава въпроси, а собствените му очи щяха да бъдат студени като лед, настоятелни… заплашителни. Делта се бе върнал, Каин отново бе тук; Джейсън Борн владееше положението, Дейвид Уеб бе напълно забравен.

— Трябва да се подсигурим — заяви тихо Кобра, след като им сервираха напитките. — В смисъл, че ако искаме да ограничим загубите, трябва да знаем в каква степен всеки от нас може да нанесе вреда под въздействието на психотропни вещества.

— Това пък какво означава? — запита Армбрустър, като гаврътна половината си джин-тоник, присви се от болка и се хвана за стомаха.

— Наркотици, химически вещества, серуми за измъкване на истината.

— Моля ?

— Това не са ви обичайните игрички — заяви Борн, като си спомни думите на Конклин. — Трябва да се погрижим за сигурността на всичките ни бази, защото в тези случаи конституционните права не важат.

— А вие кой сте? — Председателят на федералната търговска комисия се оригна и допря чашата до устните си. Ръката му трепереше. — Нещо като самотният отмъстител? Един вид, който знае много — ще умре?

— Не ставайте смешен. Такова нещо би имало съвсем обратен резултат. Това само би насочило по следите тези, които искат да ни разкрият.

— Тогава какво имате предвид?

— Да спасим живота си, което включва и репутацията, и начина ни на живот.

— Какъв хладнокръвен негодник сте! Как ще постигнем това?

— Ами да вземем вашия случай… Както сам казахте, не сте здрав. Можете да се пенсионирате по лекарска препоръка, а ние, „Медуза“ , да се погрижим за вас. — Въображението на Джейсън заработи, като сновеше между реалността и фантазията и се опитваше бързо да намери думите, които Алекс му бе препоръчал. — Известно е, че сте богат, затова можем да купим на ваше име една вила или някой карибски остров, където ще бъдете в пълна безопасност. Никой няма да достигне до вас, никой няма да говори с вас, освен ако вие не пожелаете. Това означава предварително подготвени интервюта — безобидни или дори с гарантирани благоприятни резултати. Всичко това е напълно възможно.

— Доста стерилно съществуване, по мое мнение — отбеляза Армбрустър. — Аз и оная бъбрица съвсем сами? Ще я убия.

— Нищо подобно — продължи Кобра — Ще има непрекъснати забавления. Ще си подбирате гости, които ще бъдат превозвани до вас със самолети. Също и други жени — по ваш избор или подбрани от хора, които уважават предпочитанията ви. Животът ви няма да се промени кой знае колко — ще има някои неудобства, но също така и някои приятни изненади. Възможно е да бъдете защитен, недосегаем — а това значи същото за нас , останалите… Но както казах, тази възможност е чисто хипотетична на този етап. В моя случай обаче е необходимост, защото малко са нещата, които не знам. Заминавам след няколко дни. Дотогава трябва да реша кой да остане и кой да замине… Какво знаете вие, господин Армбрустър?

— Не участвам в ежедневни операции, разбира се. Занимавам се с общата картина. Също като другите получавам кодиран телекс от Цюрих с вноските от компаниите, върху които печелим контрол — май това е всичко.

— С тези приказки не можете да заслужите вилата.

— Да пукна, ако изобщо искам вила, а и така да е, сам ще си я купя. В Цюрих имам около сто милиона американски долара.

Борн овладя удивлението си и се взря в председателя.

— На ваше място не бих го разправял.

— Да не мислите, че ще ида да го кажа някому? Може би на бъбрицата?

— Колко души от останалите познавате лично? — запита Кобра.