Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Тогава първият тунел до нас е този на Великобритания, нали?

— Да, а след това идва ред на Франция, Испания с Португалия, после пресичаме Средиземно море и се озоваваме в Египет и Израел…

— Ясно — вметна Джейсън, седна в края на масата и сключи замислено ръце. — Съобщи ли вече на шефовете си, че трябва да оставят всички, които представят документи, взети от Карлос, независимо как изглеждат тези хора.

— Не.

— Какво? — Борн извърна глава към младия инструктор.

— Помолих другаря Крупкин да стори това. Той е в болница в Москва и няма опасност да си помислят, че нещо му е станало от преумора, и да го затворят тук.

— Как мога да отида в друга зона? И то бързо, ако се наложи.

— Готов ли сте да ви съобщя и останалите правила на комплекса?

— Да. От картите няма какво повече да науча.

— О кей. — Бенджамин извади от джоба си малка черна пластинка, подобна на малко по-плътна кредитна карта. Подхвърли я на Джейсън, който я хвана и я заразглежда. — Това е паспортът ви — продължи руснакът. — Само старшите служители имат такива и ако случайно я загубите или я забравите някъде дори за минути, трябва незабавно да подадете рапорт.

— Но на него няма никакви знаци или дори снимка.

— Цялата информация е вътре — компютъризирана и кодирана. На всеки граничен пункт на отделните зони има специални устройства. Пъхате паспорта си в тях и бариерите се вдигат, като съобщават на охраната, че имате разрешение от щаба. Освен това ви регистрират.

— Да не се надяваш, че тези назадничави марксисти могат да са толкова умни.

— Още преди четири години почти всеки хотел в Лос Анджелис имаше такива карти за гостите си… А сега останалото.

— Правилата на комплекса ли?

— Крупкин ги нарича предпазни мерки — и за нас, и за вас. Честно казано, той не вярва, че ще излезете жив оттук, а ако останете, просто жив ще ви одерат.

— Прекрасна реалистична картина.

— Той ви харесва Борн… Арчи.

— Продължавайте.

— Висшият персонал знае, че сте засекретен служител от канцеларията на генералния инспектор — американски специалист, изпратен за проверка по изтичане на Запад на данни за Новгород. Ще получите всичко, от което имате нужда, включително и оръжие, но никой няма да ви заговори, освен ако вие пръв не го сторите. Аз официално се водя ваша свръзка. Всичко, което искате, ще минава през мен.

— Благодарен съм ви за това.

— Вероятно не съвсем — каза Бенджамин. — Не можете да ходите никъде без мен.

— За мен е неприемливо.

— Такова е изискването.

— Не съм съгласен.

— Защо?

— Защото никой не може да ме спре… А ако изляза оттук, ми се иска майката на Бенджамин да го завари жив и здрав в Москва.

Младият руснак не откъсваше очи от Борн. Погледът му беше твърд, но в него се четеше и голяма мъка.

— Наистина ли вярвате, че ще помогнете на мен и баща ми?

— Знам, че мога, затова трябва и ти да ми помогнеш.

— Странен човек сте вие.

— Гладен човек съм аз. Има ли някое местенце, където да хапнем? А и малко бинт ще ми трябва. Преди известно време ме раниха и шията и раменете доста ме болят.

Джейсън съблече сакото си. Ризата му бе просмукана от кръв.

— Господи! Ще повикам доктор…

— Не, не. Само някой да ме превърже. Аз решавам, Бен.

— Добре… Арчи. Дали са ни апартамента за командировани началници. На най-горния етаж е. Имаме и обслужване по стаите и ще позвъня в амбулаторията да изпратят сестра.

— Това, че съм гладен и не съвсем добре, не е главната ми грижа.

— Не се притеснявайте — успокои го руският „калифорниец“. — Ако някъде се случи нещо неочаквано, веднага ще ни уведомят. А сега ще събера картите.

Това, което очакваха, се случи точно в нула часа и двадесет минути, в най-дълбокия мрак, веднага след смяната на пазачите. Телефонът в апартамента иззвъня оглушително. Бенджамин скочи от дивана и се втурна към апарата, който продължаваше настоятелно да дрънчи. Грабна слушалката и се заслуша.

— Где? Когда? Что зто значит?… Да! — Затвори с трясък и се обърна към Борн, седнал на масата с разтворени пред него карти на Новгород. — Невероятно! В испанския канал от другата страна на реката двама пазачи са убити, а от тази страна началникът на охраната е намерен мъртъв на петдесет метра от поста си с куршум в гърлото. Пуснали са видеофилма и са видели непознат мъж, който носел брезентов чувал. Бил е облечен в униформа на пазач!

— Това не е всичко, нали? — студено запита Делта.