Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Вие дойдохте по един от тях и сте видели всичко. Може би трябва да добавя само, че железните врати падат буквално като гилотина при най-малката нередност и че при извънредни обстоятелства всичките тунели могат да бъдат наводнени.

— Всичко това е известно и на Карлос. Бил е тук на обучение.

— Преди много години, както разбрах от Крупкин.

— Наистина преди много години — съгласи се Джейсън. — Чудя се доколко са се променили нещата оттогава.

— От технологична гледна точка вероятно могат да се напишат няколко тома, особено в комуникациите и сигурността, но основното е останало. Тунелите и километрите електрическа мрежа във и извън водата са същите — те са строени за векове напред. Що се отнася до зоните, винаги се правят някои малки актуални промени, но не мисля, че ще развалят улиците или зданията. По-лесно ще бъде да се преместят няколко големи града.

— Значи, каквито и да са промените, те главно са вътрешни — обобщи Борн. Те стигнаха до миниатюрно кръстовище. Там сърдит шофьор на шевролет от началото на седемдесетте години се караше с не по-малко начумерен полицай, който го глобяваше за нарушение на правилата за движение.

— Какво става тук? — попита Борн.

— Целта на занятието е да се принуди шофьорът да протестира и да се заяжда. В Америка често ще чуете някой да се кара шумно с полицай. Тук не е така.

— Това е все едно студент да спори с професора си. Но тук и това не е разпространено, нали?

— Това е съвършено различно.

— Радвам се, че мислиш така. — Джейсън чу далечен шум и вдигна очи към небето. Лек едномоторен хидроплан летеше по течението на река Волхов. — Божичко, ами ако дойде по въздуха? — прошепна Борн като на себе си.

— Невъзможно — възрази Бенджамин. — Това е наш… Пак въпрос на технологии. На първо място, единствените места за кацане са охранявани площадки за хеликоптери. На второ — имаме радарна преграда. При всеки неидентифициран самолет, който се приближи на по-малко от тридесет мили, се обявява тревога във въздушната база в Белопол, която ги сваля.

От другата страна на улицата се беше събрала вече малка тълпа. Тя наблюдаваше начумерения полицай и спорещия шофьор, който беше ударил с юмрук по покрива на шевролета, и шумно го окуражаваше.

— Понякога американците могат да бъдат много глупави — промърмори младият инструктор с очевидно смущение.

— Или поне нечия представа за американците — усмихна се Борн.

— Да тръгваме — предложи Бенджамин. — По мое мнение тази ситуация не е много реална, но ми обясниха, че важното в случая е изработването на такова отношение.

— Все едно е да кажете на някой студент, че наистина може да спори с професора си, или на някой гражданин, че може публично да критикува някой член на Политбюро. Странен подход, нали ?

— Не го вземайте надълбоко, Арчи.

— Отпусни се, млади Ленин — отвърна Джейсън и тръгна редом с инструктора. — Къде е лосанджелиското ти хладнокръвие?

— Оставих го в Лос Анджелис.

— Искам да проуча картите. Всичките.

— Уредено е. Ще научите и останалите правила на комплекса.

Седяха в заседателната зала на управлението. Голямата четвъртита маса беше отрупана с картите на целия новгородски комплекс. Борн не можеше да се опомни. Дори и след четиричасов съсредоточен разговор той често клатеше глава с искрено изумление. Поредицата дълбоко законспирирани учебни зони по брега на Волхов беше по-обширна и по-сложно организирана, отколкото си беше представял. Забележката на Бенджамин, че ще е по-лесно да се преместят десетина града, отколкото да се направят драстични промени в Новгород, не беше преувеличение, а само констатация на един факт. Умалени копия на големи и малки градове, крайбрежни улици и летища, военни и научни обекти — като се започне от Средиземноморието и се завърши с Атлантическия океан, на север до Балтика и по залива Ботния, бяха представени с техните граници. Към всичко това се прибавяше и американската зона. Но въпреки невероятните подробности, миниатюрните размери правеха възможно всичко това да се смести само на петдесетина километра джунгла по протежението на брега и на пет до осем километра дълбочина.

— Египет, Израел, Италия — заизброява Джейсън, като заобикаляше масата и се взираше в картите върху нея. — Гърция, Португалия, Испания, Франция, Великобритания. — После мина от другата страна, а Бенджамин го прекъсна, отпуснал се уморено на един стол.

— Германия, Холандия и Скандинавските страни. Както ви обясних, повечето зони се състоят от две отделни страни — обикновено такива, които имат обща граница и са близки по бит и култура или само за да се спести място. Съществуват девет основни зони, които представляват всички основни нации — основни с оглед на нашите интереси, а следователно и девет тунела, на около седем километра един от друг, като този тук е първият, а останалите са на север по реката.