Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Стреснат, някогашният офицер се загледа в приятеля си.

— Как?

— Ето кога идва ред на твоето творческо мислене. Ако излезеш с петнадесет или двадесет имена, ти непременно ще улучиш три или четири мишени. Веднъж като установим кои са те, ние ще упражним натиск и ще ги изцедим по различни начини, като предаваме една и съща информация: някогашен участник в „Медуза“ е на път да направи непоправимото. Човек, който дълги години е бил на сигурно място, всеки момент ще пръсне главата на Горгоната. Разполага и с всичко необходимо — имена, извършени престъпления, информация за тайните сметки в швейцарски банки. Проверка на талантите на стария Свети Алекс, когото всички познавахме и почитахме. Пуска се слух, че има някой, който иска този опасен и неблагодарен предател повече от нас.

— Илич Рамирес Санчес — допълни меко Конклин. — Карлос Чакала. И онова, което ще последва, е също толкова невъзможно. По някакъв начин — единствено Бог знае как — се разчува, че се свиква среща между двете заинтересовани страни. С други думи заинтересувани от едно съвместно убийство, при което първата страна не може да участва активно, поради деликатната природа на високите им официални постове. Така ли е?

— Горе-долу е така, с изключение на това, че същите могъщи мъже във Вашингтон могат да се доберат до самоличността и мястото, където се намира този така желан и бъдещ труп.

— Естествено — съгласи се Алекс и недоверчиво кимна. — Те просто махат с магическата пръчка и всички забрани, които се прилагат за строго поверителните архиви, падат, и получават исканата информация.

— Точно така — каза твърдо Дейвид. — Защото онзи, който ще се срещне с комисарите на Карлос, трябва да бъде толкова важна особа и толкова истински, че Чакала да няма друг избор, освен да го приеме. Той не трябва да има никакви съмнения и мисълта за капан трябва да изчезне още при появата й.

— Искаш да накарам розичките да цъфтят в снежните януарски виелици на Монтана ли?

— Нещо подобно. Всичко трябва да стане през следващите един-два дни, докато Карлос още търси обяснение на това, което се случи в парка „Смитсън“.

— Невъзможно!… О, по дяволите, ще се опитам. Ще се приготвя за работа и ще накарам Лангли да ми изпрати всичко, което ми трябва, разбира се при секретност Четири нула … Мразя дори мисълта да изпусна онзи от „Мейфлауър“, който и да е той.

— И не трябва — каза Уеб. — Който и да е той, няма да се провали толкова бързо. За Чакала не е характерно да оставя толкова видими следи.

— Чакала? Нима мислиш, че това е самият Чакал?

— Не той самият, разбира се, от платените му хора е, който едва ли ще носи на врата си табела с името на Чакала, и ние няма да му вярваме.

— Китаец?

— Не се знае. Той може да разиграе това, а може и да не го направи. За него нещата се развиват в геометричен план. Всичко, което върши, е логично, независимо от това, че логиката му изглежда нелогична.

— Чувам един мъж от миналото, един несъществуващ човек.

— О, имаше го, Алекс, наистина го имаше. И сега пак е тук. Конклин погледна към вратата на апартамента. Думите на Дейвид внезапно пробудиха друга мисъл у него.

— Къде е куфарът ти? — попита той. — Нали си донесъл някакви дрехи?

— Никакви дрехи. Дори тези ще хвърля в каналите на Вашингтон. Но първо трябва да се срещна с друг мой стар приятел, друг гений, който живее в противоположния край на града.

— Да се опитам да позная кой е той — каза агентът в оставка. — Възрастен чернокож, с невероятното име Кактус и гениален фалшификатор на документи: паспорти, шофьорски книжки и кредитни карти.

— Точно така.

— Управлението може да свърши цялата работа.

— Не толкова добре и с прекалено много бюрокрация. Не искам никакви следи, дори при секретност Четири нула . Това е солова акция.

— Добре. Какво тогава?

— Залавяй се на работа, нали си оперативен работник. До утре сутринта искам много хора да се раздвижат.

— Това е невъзможно!

— Не и за теб. Не и за Свети Алекс, царят на тъмните операции.

— Приказвай каквото си щеш, но аз съм загубил форма.

— Бързо ще се възстановиш. То е като секса и карането на колело.

— Ами ти? Какво ще правиш?

— След като се консултирам с Кактус, ще наема стая в „Мейфлауър“ — отговори Джейсън Борн.

Калвър Парнъл, магнат в хотелиерството от Атланта, чието двадесетгодишно практикуване в този бизнес го бе довело до поста шеф на протокола в Белия дом, сърдито затвори телефона в кабинета си, записвайки шеста ругатня в официалния си работен бележник. При изборите и сега, при подмяната на персонала в Белия дом, той беше заместил предишния служител от администрацията — жена от добро семейство, която не знаеше нищо за политическите последици от списъка за покани на хиляда и шестстотинте. По-късно, с най-голямо раздразнение, откри, че самият той е във война с една от своите помощнички — друга жена на средна възраст, възпитаничка на някакъв идиотски престижен колеж в източните щати. Като капак, тя се оказа известна дама от вашингтонския хайлайф, която даваше заплатата си на някаква префърцунена танцова група, чиито участници се перчеха по бельо, ако изобщо носеха такова.