Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Конклин преглътна и премигна.

— Това е много ласкателно, Дейвид, прекалено ласкателно. Чувствам се по-добре в собствената си среда, която е на няколко хиляди мили от Вашингтон. За мен тук винаги е било малко задушно.

— Не беше така, когато ме изпрати в Хонконг с онзи самолет. Досег щеше да си решил половината уравнение.

— Онова беше по-лесно. Долнопробна операция на окръг Колумбия, която миришеше на развалена камбала. Толкова беше развалена, че дразнеше носа ми. А това сега е Карлос.

— Именно, Алекс. Това е Карлос, а не глас по телефона, който никой от нас не познава. Имаме работа с позната и предсказуема величина.

— Предсказуема? — прекъсна го Конклин и се намръщи. — Това е налудничаво. Как така предсказуема?

— Той е ловецът, който ще тръгне след миризмата.

— Първо ще я изследва с много опитен нюх, после ще провери следите под микроскоп.

— Тогава ще трябва да бъдем автентични, нали?

— Предпочитам безопасния начин. Какво имаш предвид?

— В евангелието на Свети Алекс пише, че за да устрои капан, човек трябва да използва голяма, дори опасно голяма част от истината.

— Тази глава се отнасяше за обекта под микроскоп и мисля, че току що го споменах. Каква е връзката тук?

— „Медуза“ — каза тихо Уеб. — Искам да използвам „Медуза“.

— Ти не си с всичкия си — отговори Конклин също толкова тихо. — Споменаването на това име е под такава строга забрана, колкото и твоето, та дори и по-голяма.

— Алекс, носеха се слухове и истории из цяла Югоизточна Азия, които прехвърлиха Китайско море и стигнаха до Колон и Хонконг, където негодниците тичаха да вложат парите си. „Медуза“ не беше тайното зло, за което я имаш.

— Слухове и истории, да, разбира се — прекъсна го бившия офицер от разузнаването. — Кое от онези животни не вдигна ръка с оръжие или нож срещу стотиците мишени по време на така наречените им „обиколки“? Деветдесет процента от тях бяха убийци и крадци от батальоните на смъртта. По думите на Питър Холанд, по време на операциите на север не е срещнал участник от онази команда, когото да не му се е искало да очисти.

— А без тях петдесет и осемте хиляди жертви щяха да бъдат далеч над шестдесет хиляди. Отдай заслуженото на животните, Алекс. Те познаваха всеки сантиметър от територията. Те — всъщност ние — изпратиха много повече служебна информация, отколкото всички части от Сайгон, взети заедно.

— Дейвид, аз имах предвид, че между „Медуза“ и правителството на САЩ не може да има никаква връзка. Нашето участие никога не е било регистрирано, а още по-малко признато. Самото име се прикриваше. Няма закон за ограничаване на военните престъпления, а „Медуза“ беше официално определена като частна организация, сборище от бесни единаци, които искаха да корумпират Югоизточна Азия по познатия и използван от тях начин. Ако някога се установи, че зад „Медуза“ е стоял Вашингтон, репутацията на много важни хора от Белия дом и Държавния департамент ще бъде срината. Сега те са посланици на властта в световен мащаб, но преди десет години буйни младши служители от Командуването в Сайгон… Ние можем да се примирим със съмнителна тактика по време на война, но не и с това да бъдем съучастници в избиването на цивилни хора и в отклоняването на милиони, като и за двете, без да съзнават това, плащат данъкоплатците. Има неща, които ние не искаме никога да излязат наяве и „Медуза“ е едното от тях.

Уеб отново се облегна назад, този път обаче напрегнат и с поглед, закован в стария си приятел, който някога за кратко време беше негов смъртен враг.

— Ако онова, което е останало в мен като памет, ми служи, то Борн беше определен като човек от „Медуза“.

— Напълно правдоподобно обяснение и отлично прикритие — съгласи се Конклин, като отвърна на погледа на Дейвид. — Ние се върнахме в Там Куан и „открихме“, че Борн е бил страдащ от параноя тасманийски авантюрист, който изчезнал в джунглите на Северен Виетнам. В онова много творческо досие нямаше ни най-малък намек за вашингтонска връзка.

— Но всичко това е лъжа, нали, Алекс? Имало е и има вашингтонска връзка и Чакала знае това. Той го е знаел, когато е открил двама ви с Панов в Хонконг. Открил е имената ви в руините на онази къща на „Виктория Пийк“, където по общо мнение Джейсън Борн трябваше да бъде застрелян. Потвърдил го е снощи, когато неговите пратеници са се доближили до вас в парка „Смитсън“. Накрая той е разбрал, че всичко, на което е вярвал в продължение на тринадесет години, се потвърждава. Участникът в „Медуза“, известен като Делта, е бил Джейсън Борн, а Джейсън Борн е творение на американското разузнаване и все още е жив. Жив е, крие се и е под закрилата на своето правителство.