Джон Гришам - Обжалването

— Например процеса в Хатисбърг?

— О, да. Изобщо не бяхме изненадани от присъдата.

— Тогава защо моите адвокати бяха изненадани?

— Защото са добри, но не са велики. Освен това ищцата просто имаше по-силни правни основания. Занимавал съм се с много случаи на токсични отпадъци, но Баумор е един от най-неприятните.

— Значи на обжалването пак ще загубим?

— Това е моята прогноза. Чака ви потоп.

Карл хвърли поглед към океана и отпи от кафето си.

— Какво ще се случи на обжалването?

— Зависи кои са съдиите във Върховния съд на щата Мисисипи. Точно в момента има доста голяма вероятност присъдата да бъде потвърдена с пет на четири гласа. През последните две десетилетия този съд стана пословичен със съчувствието си към ищците. Вероятно знаете, че в щата се водят множество дела срещу големи корпорации, свързани с азбест, тютюневи изделия, лекарствени препарати за отслабване и прочие.

— Значи ще загубя само с един глас?

— Общо взето. Поведението на съда не може да бъде предвидено сто процента, но да — обикновено се стига до решение с пет на четири гласа.

— Следователно ни трябва само един приятелски настроен съдия.

— Да.

Карл остави чашата си на масата и се изправи. Свали сакото, закачи го на един стол, отиде до прозорците и се загледа в океана. Един товарен кораб бавно се движеше на хоризонта и той не откъсна поглед от него в продължение на няколко минути. Бари бавно отпиваше от кафето си.

— Имате ли предвид някой съдия? — попита накрая Карл.

Бари отново хвана дистанционното. Екранът угасна, после потъна обратно в тавана. Той се протегна, сякаш го болеше гърбът, и каза:

— Може би първо трябва да поговорим за условията.

Карл кимна и се върна на стола си.

— Да ги чуем.

— Предложението е следното. Вие наемате нашата фирма, парите се превеждат по съответните сметки и аз ви представям план за реструктуриране на Върховния съд на щата Мисисипи.

— Колко ще ми струва това?

— Имаме две такси. Първо, един милион долара за услугата. Легално изплатени и документирани. Така официално ставате наш клиент, а ние се задължаваме да ви осигурим консултантски услуги в областта на връзките с държавните учреждения — невероятно мъгляво определение, което покрива почти всичко. Втората такса е седем милиона долара и тя се внася в офшорна сметка. Част от тези пари ще се използват за финансирането на кампанията, но повечето остават за нас. Само първата сума влиза във финансовите ни отчети.

Карл кимна в знак на разбиране.

— Значи за осем милиона долара мога да си купя съдия от Върховния съд?

— Точно това е идеята.

— А колко изкарва на година един върховен съдия?

— Сто и десет хиляди.

— Сто и десет хиляди долара — повтори Карл.

— Всичко е относително. Вашият кмет в Ню Йорк похарчи седемдесет и пет милиона, за да го изберат на пост, където ще печели несравнимо по-малко. В политиката е така.

— Политиката — повтори Карл с такъв тон, все едно искаше да се изплюе. После тежко въздъхна и се смъкна няколко сантиметра по-ниско на стола. — Е, все пак е по-евтино от присъдата.

— Много по-евтино, а да не забравяме и за другите присъди. Осем милиона е отлична сделка.

— Казвате го, сякаш няма нищо по-лесно.

— Не е така. Кампаниите са тежки и безмилостни, но ние знаем как да ги печелим.

— Искам да знам как ще похарчите парите. Да видя някакъв план.

Бари отиде да си налее още кафе от сребърен термос. После спря до великолепните си прозорци и се загледа в Атлантическия океан. Карл погледна часовника си. Имаше час за голф в 12:30 в Палм Бийч Кънтри Клъб; не че това имаше чак толкова голямо значение. Играеше голф само защото от човек в неговото положение се очакваше да го прави.

Райнхарт изпи кафето и се върна на мястото си.

— Всъщност не искате да знаете как ще похарчим парите ви, мистър Трюдо. Искате да спечелите. Искате да имате приятел във Върховния съд, така че, когато след осемнайсет месеца се гледа делото „Бейкър срещу Крейн Кемикъл“, да сте сигурен в присъдата предварително. Точно това искате. И точно това предлагаме ние.

— Надявам се да е така — отвърна Карл. — За осем милиона долара.

„Ти похарчи осемнайсет милиона за някаква грозна скулптура само преди три дни — помисли си Бари, макар че никога не би посмял да го изрече. — Притежаваш три реактивни самолета, всеки от които струва по четирийсет милиона. Ремонтът на вилата ти в Хамптънс ще ти излезе поне десет милиона. А това са само някои от играчките ти. Говорим за бизнес, не за играчки.“