Джон Гришам - Обжалването

— Кой се е свързал с тях? — повтори тя.

Нат подреди листата в папката и я затвори.

— Точно тук започва интересната част. Миналата седмица ми се обади някакъв млад мъж, който обясни, че е гей и следва право в Джаксън. Каза ми името си и името на партньора си, който също следва право. Не крият, че са хомосексуалисти, но не са и от онези, които участват в гей паради. Случаят на Майърчек и Спано ги заинтересувал и когато се оказа, че е бомба в предизборната кампания, те двамата — както и други хора с малко ум в главата — започнали да си задават въпроси. Двамата познават много други хомосексуалисти в града и започнали да разпитват за Майърчек и Спано. Никой не ги познава. Всъщност гей общността е заподозряна нещо още в деня, в който е заведено делото. Кои са тези хора? Откъде са? И нашите студенти по право решили да разберат. Започнали да звънят на телефона в апартамента на Майърчек и Спано по пет пъти на ден, в различни часове, но никой не вдигал. Звънят вече от трийсет и шест дни. Никой не вдига. Говорили са със съседите. Никой не ги е виждал, нито веднъж. Никой не ги е видял дори да се нанасят в апартамента. Чукали на вратата, гледали през прозорците. В апартамента няма почти никакви мебели и стените са голи. За да се представят за истински граждани на щата Мисисипи, Майърчек и Спано си купили сааб на старо за 3000 долара, на името на двамата, все едно наистина са женени, и си взели регистрационни номера от щата Мисисипи. Саабът стои паркиран пред апартамента им. От трийсет и шест дни.

— И накъде води тази история? — попита Шийла.

— Сега ще разбереш. И така, нашите двама студенти по право накрая ги открили — в Чикаго, където Майърчек е собственик на гей бар, а Спано работи като дизайнер на вътрешно обзавеждане. Нашите студенти са съгласни срещу символично заплащане да отскочат до Чикаго, да се повъртят там няколко дни, да поседят в бара и да съберат малко информация.

— Информация за какво?

— Доказателства, че Майърчек и Спано не са жители на този щат; че присъствието им тук е измама; че някой ги използва, за да експлоатира проблема за гей браковете; и че двамата може би не са двойка дори в Чикаго. Ако можем да докажем всичко това, аз лично ще отида в редакциите на „Клариън-Леджър“, на „Сън Хералд“ в Билокси и на всеки друг вестник в щата, за да им съобщя новината. Защото не можем да спечелим битката по този въпрос, мила моя, но със сигурност можем да отвърнем на удара.

Тя пресуши чашата си и невярващо поклати глава.

— Смяташ ли, че Фиск е толкова хитър?

— Фиск е пионка. Но хората, които му дърпат конците, наистина са умни. Схемата е цинична, но брилянтна. В този щат никой не мисли за гей браковете, защото подобно нещо тук никога няма да се случи, а сега изведнъж всички започнаха да говорят за това. Вестниците пускат статии на първа страница. Всички са ужасени. Майките крият децата си. Политиците печелят дивиденти.

— Но защо са ги довели чак от Чикаго?

— Не съм сигурен, че в щата Мисисипи могат да се намерят двама хомосексуалисти, които да са съгласни на такава публичност. Хомосексуалистите, които по определение защитават толерантното отношение, разбират реакцията на хетеросексуалния свят. Това, което са направили Майърчек и Спано, е възможно най-лошото.

— А ако Майърчек и Спано са хомосексуалисти, защо са навредили на собствената си кауза?

— По две причини. Първо, те не живеят тук. Второ, за парите. Някой плаща всички сметки — наема на апартамента, колата, адвоката, както и по няколко хиляди долара на Майърчек и Спано за времето и усилията им.

Шийла беше чула достатъчно. Погледна часовника си и попита:

— Колко пари им трябват на нашите студенти?

— За самолетни билети, хотел, най-основни разходи. Две хиляди долара.

— Имаме ли толкова? — засмя се тя.

— Ще им платя с мои пари. Няма да го вписваме като разход. Просто исках да знаеш какво правим.

— Имаш разрешението ми.

— А решението ти по делото на Франки Хайтауър?

— Работя с всички сили. Би трябвало да съм готова след два месеца.

— Сега вече говориш като истински върховен съдия.

Дени От получи неофициална покана за срещата една сутрин, докато пиеше кафе в „Бейб“ и си говореше с познат свещеник. Не всички свещеници от града бяха поканени. Двама методисти и презвитерианският пастор бяха откровено нежелани, но, изглежда, всички останали бяха добре дошли. В Баумор нямаше епископална църква, а ако се намираше и един католик, той или тя все още не се бяха обявили за такива.