Робин Кук - Допустим риск

През нощта сънува невероятно реалистичен кошмар: някой шепнеше зад вратата и я викаше. Изтръпнала от страх, Ким отиваше да отвори, но тъкмо посягаше да докосне резето с разтреперана ръка, шепотът се преместваше към прозореца. Отидеше ли до него, отвън я озаряваше лилава светлина и черният масив на замъка вторачваше кухите си очи в нея. Внезапно лъхна вятър, кожата на тила и настръхна, а върху челото и закапаха ледени капки. Ким отвори широко очи и видя, че незнайно кога се е озовала върху леглото си, вкопчила пръсти в чаршафите. Загледа се втренчено в тавана — над нея бавно растеше тъмно, мокро петно. От петното се отцеждаха и падаха право върху челото и тежки, студени капки. „Боже мой, та това е кръв!“ — осъзна тя и ужасът я разтърси като удар от ток.

— Едуард! — изпищя Ким с всички сили, но от устата и не излезе нито звук. Тя се замята, мъчеше се отчаяно да си поеме дъх, но не можеше — гърлото и бе стегнато като в примка, нечии ръце я дърпаха, дращеха и стягаха болезнено, влачеха я към някаква тъмна бездна, пред очите и падна пелена и заиграха ярки разноцветни петна… Ким разбра, че всеки миг ще загуби съзнание. С последни сили се бореше за глътка въздух, разтърсена от гърч и… се събуди.

Този път беше будна наяве. Огледа се замаяно, разтреперана и плувнала в студена пот, сетне побърза да протегне ръка към нощната лампа. Меката светлина извади предметите от прегръдката на мрака и им върна уютната плътност и спокойна солидност. Ким си наложи да вдигне поглед нагоре. Таванът беше съвършено бял.

— Разбира се… — отрони тежка въздишка Ким. — Има си хас… Само това оставаше.

Все още дишаше на пресекулки, но вече започваше да се отпуска. Въпреки това до сутринта спа — или по-скоро се въртя в леглото — на светната лампа. За съня си не каза на никого.

През първата седмица на септември лабораторията беше построена и оборудвана с всичко необходимо. Ким бе доволна. Беше в отпуск до края на месеца и не и беше трудно да подписва разписките за пристигащите всекидневно кашони с апаратура, но на драго сърце преотстъпи това задължение на Елинор Йънгман.

Елинор първа започна официално работа в лабораторията. Няколко седмици преди това бе подала в деловодството на Харвардския университет молба за напускане, но и отне още половин месец да приключи с всички проекти и да се пренесе в Салем. Отношенията между нея и Ким малко се позатоплиха, но не твърде. Бяха външно сърдечни, но сдържани. Ким на няколко пъти улавяше, че Елинор скришом я гледа — явно гореше от ревност. Още при първата им среща беше почувствала, че асистентката боготвори Едуард и тайничко копнее за по-близки, по-лични отношения с него. Ким не можеше да се начуди как е възможно той да не го усеща. Загложди я тревога — нямаше как да забрави връзките на баща си с така наречените негови асистентки и секретарки. След това пристигнаха опитните животни. Докараха ги в средата на седмицата вече след полунощ. Едуард и Елинор присъстваха, докато ги разтоварваха от камиона без надписи и ги отнасяха в съответните клетки — Ким предпочете да гледа от прозореца на къщата. Почти не виждаше какво става, но и не и се гледаше особено. Опитите с животни я притесняваха и угнетяваха, макар и тя да съзнаваше, че без това не може.

Бяха се съобразили със съвета на строителния предприемач и архитекта: колкото по-малко знаят жителите на градчето какво става в лабораторията, толкова по-добре. Само това оставаше, да си имат неприятности с властите или със защитниците на животните. Добре, че имението беше прикътано: отвред бе заобиколено от непроходима гора и от висока ограда.

Към края на седмицата започнаха да пристигат и другите изследователи. С помощта на Едуард и Елинор те си наеха стаи в множеството хотелчета, пръснати във и около Салем. Според договора трябваше да дойдат сами и известно време да живеят разделени от семействата си, за да им спестят притесненията — първите няколко месеца щяха да работят едва ли не денонощно. Срещу това им бе обещано да станат милионери с акциите, които щяха да получат.

Пръв се появи Курт Нойман. Някъде към десет — десет и нещо Ким тъкмо се канеше до отиде от къщата в замъка, когато чу приглушения тътен. Отиде на прозореца и видя мощен мотоциклет, който намали скоростта и спря плавно пред къщата. От него слезе мъж горе-долу на нейните години, който вдигна визьора на каската. Отзад на мотоциклета бе привързан куфар.