Робин Кук - Допустим риск

Аз просто трябва да съм търпелива — напомняше си всеки ден младата жена и преглъщаше натрупаното огорчение. А долу, в лабораторията, кипеше трескава работа.

Беше приказно хубав есенен ден с ярко топло слънце. За радост на Ким някои от дърветата в мочурищата из ниското вече бяха докоснати от великолепието на есента, а нивите около замъка изглеждаха златножълти. Ким и Едуард не се бяха виждали от вечерта. Когато младата жена се събуди, той вече беше излязъл. Явно не бе успял да хапне нищо. Не се изненада — преди няколко дни Едуард и бе споменал, че са започнали да се хранят в лабораторията, за да пестели време: бележели невероятен напредък.

Цяла сутрин Ким се занимава с обзавеждането на къщата. Дълго се беше колебала и накрая бе решила какъв да е десенът на покривките за леглата в спалните и на пердетата. Наслаждаваше се на свободата сама да избира обстановката, в която ще живее, както и на спокойствието на дългите септемврийски дни — отдавна не и се бе случвало да разполага с толкова време. На обяд хапна салата със студен чай и отиде в замъка, та следобед да подрежда и претърсва архива.

Отиде чак в дъното на тавана — над крилото за прислугата, и се зае с няколкото черни кантонерки. Както и предишните седмици, започна да реди листовете от архива в празните кашони, с които бяха пренесли книгите на Едуард. Повечето документи бяха свързани с предприятието и бяха от началото на XIX век.

Ким вече се бе научила да разчита почерците, и не се нуждаеше от много време, за да определи в кой кашон да прибере документа. Вече се свечеряваше, когато се зае с последната кантонерка. Тук я очакваше изненада — натъкна се на писмо до Роналд Стюарт.

Беше изумена — твърде дълго бе ровила из архива, без да намери такъв документ. Пак погледна листовете, сякаш не можеше да повярва на очите си. Беше поредното писмо от Самюъл Суол.

8 януари 1697 г. Бостън

Драги ми друже,

Както несъмнено знаеш, заместник-губернаторът на Негово Величество се разпореди във Върховния съд на Маачузетс Бей четвъртък, четиринайсети януари да бъде обявен за ден на пост и покаяние за всички грехове, извършени срещу невинни хора заради подстрекателството на сатаната и на сродните нему в Салем. В този дух се чувствам съпричастен, понеже бях в състава на тогавашния Върховен съд, та смятам да оглася на всеослушание своята вина и срам и ще го сторя в храма „Олд Саут“. Ала на тебе, друже мой, не знам що да река, та да облекча бремето ти. Не се и съмнявам, че Елизабет се бе свързала със силите на злото, не знам обаче дали е била обладана или е влязла в сговор с тях, а и не желая да се губя в догадки, понеже в миналото съм бъркал в преценката си. Колкото до запитването ти относно стенограмите на Върховния съд като цяло и на съдебния процес срещу Елизабет в частност, мога да удостоверя, че те са у преподобния Котън Мадър, заклел се пред мене те нивга да не попадат у когото не трябва, та да не бъде опетнено доброто име на съдии и съдебни заседатели, дали всичко по силите си, макар и в много случаи допуснали грешки. Не дръзнах обаче да питам, а и не желая да узнавам дали преподобният Мадър възнамерява да изгори гореупоменатите стенограми. Колкото до мнението ми във връзка с предложението на съдията Джонатан Коруин да ти предостави всички стенограми по делото срещу Елизабет, включително първоначалната жалба, заповедите за задържане и обиск и предварителното слушане, според моето мнение трябва да ги вземеш и да сториш с тях, каквото сметнеш за добре, така щото идните поколения в рода ти да не страдат от разгласяването на трагедията от Салем, за която Елизабет е виновна пряко или косвено.

Бог да ни пази, твой приятел Самюъл Суол.

— Божичко! — чу се сърдитият глас на Едуард. — Понякога се налага човек да те търси под дърво и камък.

Ким вдигна очи от писмото на Суол и видя, че Едуард се е надвесил над нея — не я беше забелязал заради една от черните кантонерки, зад която тя беше приклекнала.

— Да не се е случило нещо? — уплаши се младата жена.

— Да, случило се е! — отвърна ядно той. — Издирвам те от половин час. Досетих се, че си в замъка, качих се чак дотук и прегракнах да те викам. После слязох във винарската изба — и там те няма никаква. Пак се върнах тук. Това на нищо не прилича, правиш ме на маймуна! Щом си решила да се залостваш толкова дълго тук, прокарай поне телефон.

Ким скочи като ужилена.

— Извинявай — засуети се тя. — Изобщо не съм те чула.