Робин Кук - Допустим риск

Всички се бяха разположили около масичката в хола, пред портрета на Елизабет. Младата жена кимна на онези, които се извърнаха към нея, и се запъти право към кухнята. Изми рибата и я сложи в голяма чиния до пържолите.

Наля си вино и с чашата в ръка се върна при групата. Стантън се беше изправил до камината, точно под портрета.

— Както е тръгнало, скоро ще останем без пукнат грош — патетично заяви той. — Само това оставаше, да се разорим! Искам всеки от вас да предложи как да увеличим капитала. Имаме три пътя: да пуснем акции на фондовата борса, от което се съмнявам, че ще спечелим, поне докато не предложим нещо за продан…

— Но ние имаме какво да предложим — прекъсна го Едуард. — Разполагаме с най-многообещаващото лекарство след появата на антибиотиците. Благодарение на госпожата — вдигна той бутилката бира към портрета на Елизабет. — Да пием за жената, която — никак не е изключено — може да стане най-прочутата салемска вещица!

Всички вдигнаха чашите, дори Стантън — и той надигна бирата, оставена в края на полицата над камината.

Ким обаче не помръдна. Докривя и — очакваше едва ли не изражението върху портрета на Елизабет да се промени. Според нея подмятанията на Едуард бяха проява на лош вкус и неуважение. Запята се какво ли би казала Елизабет, ако можеше да види отнякъде как тези иначе талантливи хора умуват в къщата и как да понатрупат повечко пари от откритие, свързано с нейните несрети и мъчителна смърт.

— Не отричам, че разполагаме с потенциална стока — съгласи се Стантън, след като отново остави бирата. — Всички сме наясно с това. Засега обаче няма с какво да излезем на пазара. Затова според мен не му е времето да пускаме акции на фондовата борса. Можем да предложим на отделни купувачи — така няма да се налага да поделяме с други контролния пакет. В краен случай ще търсим и други съдружници, които да увеличат основния капитал. Така обаче ще сме принудени да се разделим с доста от печалбите. Учените започнаха да мърморят недоволно.

— Нямам намерение да раздавам още акции — отсече Едуард. — Така те ще се обезценят, когато пуснем „Ултра“ на пазара. Толкова ли не можем да вземем пари на заем?

— А с какво ще гарантираме този заем? — контрира Стантън. — Не можем да използваме обичайните източници на кредити, затова ще сме принудени да плащаме баснословни лихви. Разбираш ли какво ти обяснявам, Едуард?

— В общи линии, да. Но ти все пак проучи възможностите. Нека първо опитаме всичко останало и чак тогава да намаляваме печалбите, които се надяваме да получим. Ще е срамота, ако не спечелим нещичко — лекарството ни е в кърпа вързано.

— Все така сигурен ли си в него, както когато основахме фирмата? — поинтересува се Стантън.

— Още по-сигурен — беше категоричен ученият. — Всичко върви по вода. Ако и занапред резултатите са такива, нищо чудно да регистрираме новото лекарство до шест-осем месеца, а не след обичайните три и половина години.

— Колкото по-бързо напредвате, толкова по-голяма ще е печалбата — обнадежди се Стантън. — Никак няма да е зле да ускорите темпото.

Елинор се изсмя презрително.

— Къде повече от това! — възкликна и Франсоа.

— Така си е, скъсваме се от работа — оплака се и Курт. — Спим най-много по шест часа на денонощие.

— Има само едно нещо, с което още не съм се заел — намеси се отново Едуард. — Имам познати в Службата за лекарствени средства — трябва да се свържа с тях и поне да опипам почвата, да видя каква е вероятността да включат „Ултра“ в съкратената процедура. Накрая ще проверим как лекарството действа при пациенти с тежка депресия, с вируса на СПИН, а защо не и с последен стадий на рак.

— Ще ни е от полза всичко, което спестява време — рече Стантън. — Няма да се уморя да го повтарям.

— Разбрахме, разбрахме — успокои го Едуард.

— Някой друг ще предложи ли нещо? — подкани Стантън.

Едуард се обърна към Глория.

— Тъкмо тази сутрин открихме ниски равнища естествен ензим в мозъка на плъхове, на които сме дали „Ултра“ — поясни жената.

— И какво, от мен се очаква да припадна от вълнение ли? — подметна ехидно Стантън.

— Точно това се очаква от теб — не му остана длъжен Едуард, — стига, разбира се, да помниш нещичко от четирите години, които си пропилял в медицинския факултет.

— Това показва, че „Ултра“ би могъл да бъде естествена молекула или най-малкото като строеж да се доближава доста до естествените молекули — продължи Глория. — Тази теория се подкрепя и от устойчивостта на връзката на „Ултра“ с обвивката на невроните. Вече смятаме, че тук имаме нещо подобно на връзката между наркотиците, които приличат на морфин, и мозъчните ендорфини. — С други думи — допълни Едуард, — „Ултра“ е естествен мозъчен хормон.