Робин Кук - Допустим риск

— Защо, по дяволите, не спиш по това време? — попита той загрижено.

— Искам да поговорим. И да те питам наистина ли смяташ да вземаш лекарството.

— Разбира се — кимна той рязко. — Започваме още утре сутринта. Ще приложим сляпата система — никой няма да знае колко вземат другите.

— Не е ли опасно?

— Това е най-блестящата идея, която ми е хрумвала от доста години насам! — упорито наблегна Едуард. — Безспорно ще ускори нещата и Стантън ще престане да ми додява.

— Но не може да не разбираш, че все пак има риск! — нервно настоя Ким.

— Естествено, че има — потвърди той. — Винаги има риск. Но съм убеден, че в случая той е допустим. Лекарството не е токсично, знаем го със сигурност.

— Все пак много се притеснявам — погледна го тревожно младата жена.

— Недей. Мога да те уверя в едно, а то не е никак маловажно. Аз не съм великомъченик! — Той се засмя. — Дълбоко в себе си съм един малък страхопъзльо. Нямаше да го правя, ако не бях убеден, че не съществува никаква опасност, нямаше да го допусна и за другите. А и от гледна точка на историята живеем в добро общество. Мнозина велики медици изследователи първи са се подлагали на експерименти, за да проверят откритията си, при къде-къде по-рисковани обстоятелства.

Ким вдигна озадачено вежди — не бе особено убедена.

— Имай ми доверие — заключи Едуард, вече без усмивка. Наплиска лицето си и енергично се изтри с кърпата.

— Нека да те попитам още нещо — продължи младата жена малко неуверено. — Какво си казал на колегите си в лабораторията за мен?

Едуард свали кърпата от лицето си и я погледна неразбиращо.

— В какъв смисъл? Защо изобщо трябва да им казвам нещо за теб?

— Става въпрос за връзката ни.

— Не помня — сви той рамене. — Сигурно съм споменал, че си ми приятелка.

— Приятелка или любовница? — попита Ким.

— Какво те прихваща! — тросна се вече раздразнено Едуард. — Не съм разгласявал никакви лични тайни, ако това те притеснява. Пред никого не съм се впускал в интимни подробности за нас. Откъде-накъде си седнала да ме разпитваш за това в един след полунощ?

— Извинявай, ако се чувстваш като на разпит. Не исках да те засягам. Просто ми беше любопитно какво си обяснил — все пак не сме женени, а там, в лабораторията, вероятно си говорите за семействата…

Младата жена понечи да спомене и за Франсоа, но се отказа. В момента Едуард бе прекалено уморен и раздразнен, за да води такъв разговор, пък и вниманието му беше погълнато от изследванията. Освен това Ким не искаше да създава излишни дрязги между него и французина, още повече че не бе напълно сигурна какви са били намеренията му. Изправи се.

— Дано не съм те разстроила — въздъхна тя. — Знам колко си уморен. Лека нощ. Излезе от банята и се запъти към леглото.

— Я чакай — провикна се след нея Едуард. Бе излязъл от банята. — Пак се увлякох. Извинявай. Вместо да ти подвиквам, трябваше да ти благодаря. Наистина съм ти признателен, че за нула време успя да приготвиш вечеря за всички. Беше безупречна, всички останаха много доволни. Имахме нужда от такова разведряване.

— Благодаря ти — Ким се усмихна малко насила. — Опитвам се да помогна, доколкото мога. Знам колко ти е напрегнато.

— Успяхме да умилостивим Стантън, дано занапред бъде малко по-спокойно — каза ученият. — Сега вече мога да се съсредоточа върху лекарството и „Харвард“.

Очакванията на Ким, че след всички трусове отношенията между нея и Едуард най-после се оправят, много бързо започнаха да се топят. През седмицата двамата почти не се виждаха. Едуард се прибираше посред нощ, когато младата жена вече си бе легнала, и излизаше още на развиделяване, оставяйки я да спи. Не направи и най-малък опит да се срещнат, макар че Ким непрекъснато му оставяше бележки.

Нямаше връзка с никого в лабораторията и се чувстваше по-откъсната от онова, което ставаше в имението, отколкото в началото на месеца. Дори Бафър се държеше по-отвратително от обикновено — или се зъбеше даже когато тя му поднасяше купичката с храна, или го нямаше никакъв. Налегна я самота. За нейна изненада вече и се ходеше на работа, нещо, което не и се бе случвало никога в края на отпуската. Когато през август бе излязла в почивка, и се струваше, че ще и е много трудно да се върне отново в болницата.

Вече се чувстваше леко потисната и изнервеността и започна да я плаши. Навремето, в началните курсове на колежа, бе страдала от депресия, която едва успя да превъзмогне. От страх да не би симптомите да се възобновят, Ким звънна по телефона на Алис Макмъри, психотерапевтка в болницата, където работеше и тя — беше ходила при нея преди няколко години. Алис се съгласи да и отдели половин час в обедната си почивка на другия ден.