Робин Кук - Допустим риск

— Но количествата не са равномерно разпределени в мозъка — обади се пак Глория. — От първоначалните изследвания със скенер сме на път да предположим, че „Ултра“ се трупа най-вече в моста, средния и продълговатия мозък.

— А, да, продълговатият мозък! — повтори с блеснали очи Стантън. — Него го помня. Това е част на мозъка, свързана с животинското у нас, с първичните подтици: гняв, глад и секс. Ето, видя ли, Едуард, не съм си пропилял съвсем времето, докато съм следвал медицина.

— Глория, обясни му какъв е според нас механизмът на действие — подкани Едуард, без да му обръща внимание.

— Според нас лекарството неутрализира равнищата на мозъчните невротрансмитери — отвърна изследователката. — Точно както подобни вещества поддържат равнището на „рН“ в киселинно-основните системи.

— С други думи — уточни Едуард, — „Ултра“ или естествената молекула, в случай че тя е различна от лекарството, действа така, че внася равновесие в чувствата. Поне такова е било първоначалното му действие. Внасяло е спокойствие след крайни емоции, породени от някаква тревожна случка, например от това, че си видял в пещерата саблезъб тигър. Независимо дали това крайно чувство е страх, гняв или друго, „Ултра“ е неутрализирал невротрансмитерите и е позволявал на звяра или на първобитния човек бързо да си възвърне нормалното състояние, за да съумее да се пребори и със следващото предизвикателство.

— Какво имаш предвид под това „първоначално действие“? — поинтересува се Стантън.

— От последните ни изследвания се убеждаваме, че това действие се е развило заедно с човешкия мозък — поясни ученият. — Сега смятаме, че „Ултра“, или естествената молекула, не само уравновесява емоциите, но и ги пренася в царството на волевия контрол.

Очите на Стантън отново светнаха.

— Я чакай, чакай — прекъсна го той, като се опитваше да разбере за какво става дума. — Да не би да твърдиш, че ако на пациент с депресия дадат от нашето лекарство, единственото, което трябва да направи той, е… просто да пожелае да не е в депресия?

— Такава е последната ни хипотеза — потвърди Едуард. — Естествената молекула съществува в мозъка в съвсем миниатюрни количества, но играе огромна роля при определянето на емоциите и настроението.

— Боже мой! — възкликна другият мъж. — Това е феноменално! Разбирате ли, че „Ултра“ може да се превърне в лекарството на столетието!

— Нали затова работим като луди без прекъсване — рече Едуард.

— И какво точно правите в момента?

— Какво ли не. Изучаваме молекулата от всички възможни гледни точки. Сега вече знаем, че е свързана с рецептор, и искаме да установим какъв е свързващият белтък. Опитваме се да определим и строежа на този свързващ белтък, защото подозираме, че при различни обстоятелства „Ултра“ се свързва с различни странични вериги.

— Кога според теб можем да започнем да проучваме пазара в Европа и Япония? — поинтересува се Стантън.

— Ще бъда в състояние да ти кажа, когато се заемем с клиничните изследвания — отговори ученият. — Но първо трябва да регистрираме лекарството в Службата по лекарствените средства.

— Трябва някак да ускорим нещата — забезпокои се пак Стантън. — Та това е същинска лудост! Да притежаваме лекарство, което може да ни донесе милиарди, и да сме на косъм от разорението!

— Я чакайте! — извика внезапно Едуард и привлече всеобщото внимание. — Хрумна ми нещо! Току-що се сетих как да спестим време. Ще започна да вземам лекарството.

Известно време в стаята се възцари пълно мълчание — чуваха се само тиктакането на часовника над камината и прегракналият писък на чайките по реката.

— Мислиш ли, че е разумно? — окопити се пръв Стантън.

— Че какво му е неразумното? — изненада се ученият. Палеше се все повече от хрумването си. — Как не съм се сетил досега! Вече сме провели изследванията за токсичност, видяхме, че такава няма, значи преспокойно мога да вземам лекарството!

— Така си е, не открихме никаква токсичност — подкрепи го Глория. — Тъканните култури направо избуяват върху веществото — потвърди и Дейвид. — Особено културите от нервни клетки.

— Не мисля, че е за препоръчване да вземаш лекарство, което още не е утвърдено — възрази Ким.

Едва сега тя за пръв път се включваше в разговора. Бе застанала на вратата към антрето. Едуард я стрелна гневно с очи, задето го е прекъснала.

— Аз пък съм на мнение, че идеята е блестяща — настоя той.

— И как ще спестим време? — попита Стантън.