Робин Кук - Допустим риск

— Ще разполагаме с всички отговори още преди да сме започнали клиничните изследвания — отвърна ученият.

— Аз също ще вземам лекарството — ненадейно рече Глория.

— И аз — присъедини се и Елинор.

Един по един и останалите изследователи се съгласиха, че хрумването е блестящо, и предложиха също да се включат.

— Предлагам да вземаме различни дози — поде отново Глория. — Пък и резултатите при шестима души вече придобиват статистическа стойност.

— Защо не направим така — ще определим различни дози и всеки ще взема своята, без да знае каква е тя, дали е най-голямата или най-малката — предложи Франсоа.

— Това не противоречи ли на закона? — намеси се отново Ким.

— Какъв закон? — засмя се Едуард. — От ония, дето се определят от управителните съвети ли? В „Омни“ ние сме управителният съвет и ние определяме законите.

И другите се засмяха заедно с него.

— Държавата не случайно е създала правилници и закони за тези неща — упорстваше Ким.

— Националният здравен институт наистина е въвел правилник — уточни Стантън. — Но той важи само за институции, които кандидатстват за субсидии. А ние нямаме намерение да искаме държавни пари.

— Все има някакви правилници, според които неизпробвани върху животни лекарства не могат да се приемат от хора — настояваше на своето Ким. — Дори нормалната интуиция подсказва, че това е глупаво и опасно. Ами онази кошмарна злополука с талидомида? Тя изобщо ли не ви стряска?

— Въобще не може да става и дума за сравнение — възрази Едуард. — Талидомидът не е естествено съединение и като цяло е много по-токсичен. Но какво толкова се притесняваш, Ким? Теб никой не те кара да вземаш „Ултра“. Би могла дори да ни контролираш.

Всички прихнаха. Ким се изчерви и отиде в кухнята. Бе смаяна колко бързо се е променило настроението — в началото всички бяха седели като на тръни, сега се превиваха от смях. Младата жена имаше чувството, че изследователите са обхванати от някаква масова истерия, породена от съчетанието между преумора и свръхголеми очаквания.

Ким извади хлебчетата от фурната. Чу откъм хола нови изблици смях и гръмогласен развълнуван разговор как с част от милиардите, които ще спечелят, щели да построят научноизследователски център.

Докато редеше хлебчетата в панера, младата жена усети, че някой е влязъл в кухнята и стои зад нея.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита Франсоа. Ким се обърна и го погледна, но бързо извърна очи и огледа кухнята, все едно умува какво да му възложи. Всъщност обаче бе смутена от настойчивостта на французина и от онова, което се беше случило в хола.

— Ще се справя и сама — вдигна рамене тя. — Но все пак ти благодаря.

— Мога ли да си налея още вино? — попита Франсоа.

— Разбира се! Ето го там…

— Щом нещата потръгнат и се поосвободя, бих искал да разгледам околността — рече французинът, докато си наливаше от виното. — Нали нямаш нищо против да ми покажеш някои от забележителностите? Чух, че Марбълхед бил прекрасен.

Ким се престраши да го стрелне с поглед. Както и очакваше, той се беше вторачил в нея. Франсоа и се усмихна лукаво и младата жена остана с неприятното чувство, че французинът я сваля. Тя се запита какво ли е казал Едуард на своите колеги за връзката им.

— Дотогава сигурно ще пристигне и семейството ти — изгледа го продължително Ким.

— Сигурно.

След като се приготви за лягане, Ким нарочно остави вратата отворена, за да вижда банята между двете спални. Смяташе да изчака Едуард и да поговори с него. За нещастие нямаше представа кога той ще се прибере.

Облегна се удобно на възглавниците в леглото, взе от нощното шкафче дневника на Елизабет и го отвори на мястото, където бе спряла. Ако не се брои последната бележка, дневникът се бе разминал с очакванията и. Почти навсякъде Елизабет бе описвала само времето и дреболии от ежедневието. Сякаш съзнателно бе потискала мислите и преживяванията си.

Колкото и да се опитваше да остане будна, накрая Ким все пак не издържа и се унесе, без да е угасила нощната лампа. По едно време дочу шум на вода. Отвори очи и забеляза, че Едуард е в банята.

Разтърка сънено лице и се опита да види колко е часът. Минаваше един след полунощ. С известни усилия стана от леглото, заметна се с халата и нахлузи пантофите. Все още сънена, отиде в банята. Едуард си миеше зъбите.

Седна върху капака на тоалетната чиния и допря коленете до гърдите си. Едуард я погледна, но не каза нищо, докато не завърши.