Робин Кук - Допустим риск

В петък сутринта Ким се чувстваше малко по-бодра — навярно защото смяташе да отскочи до Бостън и мисълта за известно разнообразие при пътуването и действаше добре. Реши да не ходи с колата, а да вземе влака.

Пристигна в Бостън рано. Имаше много време до уречения час, затова отиде пеш от Северната гара до болницата. Есенният ден беше ласкав, с малки бели облачета и грейнало слънце. За разлика от Салем тук дърветата още не бяха започнали да пожълтяват.

Стана и приятно, че е отново тук — особено след като срещна неколцина колеги, похвалили я за слънчевия загар. Усети сигурността на познатата обстановка, опора, която бе и липсвала през последните дни. Тук се чувстваше значима, ценена и на мястото си, а не просто — „приятелката на Едуард“, „домакинята“…

Тя въздъхна и влезе в чакалнята пред кабинета на Алис. Медицинската сестра я нямаше, но с влизането почти на мига вътрешната врата се отвори и лекарката се показа.

— Здравей — каза и тя. — Защо не влизаш? — и тя кимна съм писалището на помощничката си. — Всички са на обяд.

Кабинетът на Алис беше обзаведен пестеливо, но с вкус. Персийският килим, меките фотьойли, палмата до прозореца и окачените по стените гравюри на импресионисти създаваха отпускащ уют.

Самата лекарка беше някак уютна — пълничка, спокойна и сърдечна, тя сякаш излъчваше около себе си доброта. Ким бе чула лично от нея, че цял живот се бе опитвала да отслабне, но без особен успех. Това обаче ни най-малко не съсипваше доброто и настроение и май я правеше още по-добра психоложка, способна да откликва искрено на проблемите на другите.

— Е, с какво мога да ти помогна? — попита Алис, след като се настаниха във фотьойлите.

Ким се впусна да и обяснява сегашния си живот. Опита се да бъде пределно искрена и си призна, че е разочарована, задето нещата не са се развили според очакванията и. Още докато говореше, се усети, че обвинява себе си едва ли не за всичко. Алис също го долови.

— Старата песен на нов глас! — възкликна лекарката, но без укор в гласа.

Сетне разпита що за човек е Едуард и с какво се занимава. Ким се зае да и го описва и начаса усети, че неволно е заела отбранителна позиция — да го защитава и оправдава.

— Не ти ли се струва, че връзката ти с Едуард напомня много на отношенията с твоя баща? — попита психоложката.

Ким се замисли и призна, че онази вечер, когато е готвила вечеря за колегите на Едуард, наистина се е държала, както навремето с баща си.

— Приликата е доста голяма — съгласи се и Алис. — Помня как си споделяла, че преди години си се стремила как ли не да угодиш на баща си. Но както ми се струва, и при двамата работата е над всичко и това измества на заден план личния живот.

— При Едуард това е временно — възрази Ким.

— Сигурна ли си? — усъмни се другата жена. Ким се замисли, после тръсна глава, сякаш да отпъди някакви съмнения: — Човек никога не може да бъде сигурен какво се върти в главата на някой друг.

— Точно така — съгласи се лекарката. — Нищо чудно Едуард да се промени. Но както разбирам, той има нужда от подкрепа и ти му я даваш. В това няма нищо лошо, само дето ми се струва, че в момента потребностите ти не са задоволени.

— Меко казано — призна младата жена.

— Винаги трябва да мислиш какво е добро за теб и да се държиш съобразно с това — посъветва я терапевтката. — Знам, лесно е да го кажеш и трудно — да го направиш. Изпадаш в ужас при мисълта, че можеш да загубиш любовта на Едуард. Но при всички положения трябва поне да помислиш върху това.

— Нима ме съветваш да се разделя с Едуард? — погледна я стреснато Ким.

— Няма такова нещо — възрази лекарката. — Не ми е работа да ти давам такива съвети. Само ти знаеш какво да правиш. Но както сме обсъждали и преди, според мен трябва да помислиш дали не си прекалено зависима.

— Предполагаш, че съм зависима?

— Просто ти подсказвам да помислиш по въпроса — отвърна Алис. — Хора, малтретирани като деца, са склонни да пресъздават в семейството обстоятелствата, при които и в детството са ги обиждали и са засягали чувствата им.

— Но ти знаеш, че аз не съм била малтретирана — възрази Ким.

— Да, в най-общия смисъл на думата — потвърди лекарката. — Но отношенията с баща ти не са били цветя и рози. Малтретирането може да приеме най-различни форми, защото родителят има много повече власт от детето.

— Мисля, че разбирам какво имаш предвид — отвърна младата жена.

Алис се наведе напред и се подпря с длани на коленете си. Усмихна се ласкаво.