Робин Кук - Допустим риск

— С какво мога да ви услужа? — провикна се Ким от прозореца — реши, че е някой доставчик, подминал завоя към лабораторията.

— Извинявайте — отвърна мъжът и с едва доловим немски акцент попита: — Ще ми кажете ли как да стигна до лабораторията на „Омни“?

— А-а, вие сигурно сте доктор Нойман — рече Ким. — Един момент! Идвам ей сега.

Когато и беше казал, че днес чака Курт, Едуард бе споменал мимоходом и за акцента му. Но младата жена се изненада, че знаменитият учен пристига с мотоциклет.

Ким затвори припряно каталозите с мостри на платове и дамаски, оставени върху масичката, вдигна и вестниците от последните няколко дена, нахвърляни по канапето, и изтича да покани Курт Нойман да влезе. Погледна се мимоходом в огледалото в антрето и отвори входната врата.

Курт бе свалил каската и досущ средновековен рицар, я беше долепил до гърдите си. Но изобщо не погледна Ким. Беше извърнал очи към лабораторията. Едуард, изглежда, също беше чул мотора и сега идваше с колата по черния път към къщата. Спря, скочи от автомобила и прегърна Курт, сякаш са братя, които не са се виждали от цяла вечност.

Обсъдиха набързо червения металик на мотоциклета марка „Бе Ем Ве“ и чак тогава Едуард забеляза, че Ким стои на вратата. Представи я на Курт. Тя се ръкува с учения. Беше едър като канара, близо три пръста по-висок от Едуард, с русолява коса и лазурносини очи.

— Курт е родом от Мюнхен — поясни Едуард. — Завършил е „Станфорд“ и Калифорнийския университет. Мнозина, включително аз, смятаме, че е най-надареният биолог в Щатите, който се е специализирал по реакции на лекарствени средства.

— Престани, Едуард — примоли се Курт — беше се изчервил като рак.

— Извадих късмет — успях да го открадна от „Мърк“! — продължи Едуард. — фирмата толкова искаше да го задържи, че обеща да му построи собствена лаборатория.

Ким гледаше състрадателно как Курт се мъчи като грешен дявол, притеснен от панегириците на Едуард — също както се бе притеснявала и тя на онази вечеря, когато я запознаха с Едуард и Стантън я беше превъзнасял на възбог. Курт и се стори прекалено срамежлив за огромния си ръст, външност на манекен и слава на прочут учен. Германецът не смееше дори да я погледне в очите.

— Но стига сме дрънкали празни приказки! — рече накрая Едуард. — Да тръгваме, Курт. Ти карай след мен с адската си машина. Отиваме да ти покажа лабораторията. Това ще е място за велики дела, казвам ти!

Ким изпроводи с поглед малкия керван, отправил се през моравата към лабораторията, и се прибра мълчаливо. По-късно същия ден, докато Ким и Едуард обядваха, пристигна и вторият от екипа. Още щом чу колата, Едуард скочи от масата и се втурна навън. След малко се върна заедно с висок и слаб, ала мускулест мъж. Беше красив, със силен слънчев загар и Ким си помисли, че и прилича по-скоро на професионален тенисист, отколкото на учен. Едуард го представи като Франсоа Льору. За изненада на Ким изследователят понечи да и целуне ръка, всъщност обаче само я доближи до устните си и тя усети с кожата на дланта си дъха му. Едуард започна и него да превъзнася. За разлика от германеца обаче Франсоа не се смути ни най-малко от славословията. Докато Едуард говореше, той впи тъмни пронизващи очи в Ким и тя трепна, усети как стомахът и се свива.

— Всъщност Франсоа си е гений — заяви Едуард. — Той е от Лион, но е завършил биохимия в Чикагския университет. За разлика от колегите си е специалист и по ядрен магнитен резонанс, и по рентгенова кристалография. Успява да съчетае две технологии, които по принцип взаимно се изключват.

Ким забеляза, че върху лицето на Франсоа играе усмивка. Беше навел глава към нея, сякаш за да и покаже, че е точно такъв, какъвто го описва Едуард, а дори и много повече. Ким извърна очи — французинът беше прекалено галантен, за да и е симпатичен.

— Благодарение на Франсоа ще спестим много време с изследванията на лекарството — допълни Едуард. — Наистина ни провървя много, че успяхме да го привлечем. Франция загуби, ние само спечелихме.

След няколко минути Едуард поведе новодошлия към лабораторията — изгаряше от нетърпение да му я покаже и да го запознае с Курт. Ким видя през прозореца как двамата се качват в колата. Не можеше да се начуди как двама души с толкова различен темперамент успяват да се сработят и да вършат едно и също нещо.

Последните двама от екипа пристигнаха в събота. Дойдоха с влака от Бостън. Едуард и Ким отидоха да ги вземат от гарата и застанали на перона досущ като комитет по посрещането, загледаха как композицията забавя ход и спира. Едуард видя учените пръв и им махна. Докато те вървяха към тях, Ким на шега попита Едуард дали си е подбирал сътрудниците и по външния вид.