Робин Кук - Допустим риск

— За какво, по дяволите, говориш? — учуди се той.

— Всичките ти хора са много красиви.

— Не съм обърнал внимание — вдигна рамене Едуард.

После, когато пристигналите дойдоха при тях, я запозна с фармаколожката Глория Херера и Дейвид Хърш, имунолог.

Подобно на Елинор, и Глория не се вместваше в представите на Ким за жена, посветила се на научните изследвания. Това обаче беше единственото, по което двете си приличаха. Като цвят на кожата и поведение бяха пълна противоположност. Елинор беше руса, със светла кожа, а Глория — мургава, с коса, черна като на Ким, и очи, тъмни и пронизващи като на Франсоа. Освен това, за разлика от асистентката, която се държеше хладно и резервирано, Глория изглеждаше сърдечна и пряма.

Дейвид Хърш приличаше малко на Франсоа — също така висок, снажен, със загар и телосложение на спортист. Но не бе така дързък и освен симпатична усмивка имаше и чудесно чувство за хумор.

След като пристигнаха в имението, оставиха Ким пред къщата и докато автомобилът се отдалечаваше, тя чу как продължават да се смеят. Радваше се за Едуард. Беше убедена, че Глория и Дейвид ще разведрят обстановката в лабораторията.

На следващия ден, единайсети септември, Едуард и другите петима учени си организираха малко празненство, на което поканиха и Ким. Отвориха бутилка шампанско, чукнаха се и пиха за началото, за бъдещия успех… Само няколко минути по-късно те вече се впуснаха шеметно в работа.

През следващите няколко дни Ким често се отбиваше в лабораторията — искаше да бъде полезна с нещо, опитваше се да помага. В средата на седмицата разреди значително посещенията — не искаше да изглежда като досадна домакиня, или бдителна хазайка. А в края и почти не стъпваше там, понеже я обхвана чувството, че се натрапва.

Едуард не се опита да я успокои. Нещо повече — направо и заяви в очите, че предпочитал тя да не ходи толкова често в лабораторията, защото ги разсейвала. Ким не се засегна — виждаше под каква пара са и колко бързат час по-скоро да получат резултати. Но все пак не и стана приятно…

Иначе имаше доста работа. Вече бе свикнала с новата къща и и харесваше да живее в нея. От време на време пак и се случваше да плувва в студена пот, усетила нечие незримо присъствие, но сега това чувство не я притесняваше толкова, както в онази първа нощ. Беше се отдала на страстта си към вътрешното обзавеждане — бе купила десетки книги за тапети и подови настилки и с модели за пердета и мебели. Тия дреболии я разтоварваха и успокояваха. Навред из помещенията бе разхвърляла купища мостри. Ала най-приятно и беше да обикаля из магазините за старинни предмети в града и околността, където търсеше обзавеждане в колониален стил.

Прекарваше доста време и в замъка — на тавана или във винарската изба. Дневникът на Елизабет, който бе открила, и беше вдъхнал нови сили. Беше разсеял и разочарованието, че времето е изтрило всяка следа. В самото начало на септември, още първия път, когато отиде в замъка след откриването на дневника, младата жена се натъкна на друго писмо. Беше в същия корабен сандък. Адресирано бе до Роналд и бе написано от Джонатан Коруин, съдията, живял навремето в Къщата на вещиците.

20 юли 1692 г. град Салем

Драги Роналд, сметнах за благоразумно да ти обърна внимание, че докато си местел тялото на Елизабет от гроба на Хълма с бесилото, те е видял Роджър Симънс, който освен това е заварил и сина на Нърс да вади тленните останки на майка си със същата цел, както ти. Умолявам те, друже, да не разгласяваш това си деяние в такива размирни бурни времена, така щото да не навлечеш още несрети на себе си и на своето семейство, понеже според мнозина да скверниш останките на покойниците, е пъклено деяние. В същия дух и по същата причина и аз не ще разгласявам за новия гроб, та да не те обвинят несправедливо. Разговарях с гореупоменатия Роджър Симънс и той се закле пред мене да не говори за деянието ти, освен ако не бъде призован да свидетелства пред съд. Бог да ти е на помощ.

Едва сега Ким осъзна истински, че почти всичко в огромния архив на тавана и във винарската изба има историческа ценност. И младата жена се запретна да го подрежда. Задачата бе едва ли не непосилна, ала и носеше удовлетворение.

Така неусетно се изниза първата половина на септември: Ким прекарваше приятно времето си в обзавеждане на къщата и подреждане на архива в замъка. В средата на месеца вече не стъпваше в лабораторията и рядко виждаше учените. Почти не се засичаше и с Едуард — той се прибираше все по-късно вечер в къщата, а сутрин излизаше все по-рано.