Робин Кук - Допустим риск

Ким затвори очи и си пое дълбоко въздух. Беше покъртена. Сега вече Елизабет сякаш наистина и говореше. Ким усещаше колко силна е била тя като човек въпреки житейските изпитания: грижовна, състрадателна, щедра, самоуверена и сърцата, все черти, които младата жена би дала мило и драго да притежава.

Отвори очи и още веднъж плъзна поглед по някои редове от записките в дневника. Запита се кой ли е Йов, може би ставаше дума за Йов от Библията?. Прочете за трети път изречението за куклите — дали пък доказателството, използвано срещу Елизабет, не беше кукла?

А може би по трагична ирония на съдбата Елизабет със своята щедрост бе разпространявала, без изобщо да подозира, отровните гъбички? Не беше изключено от тайнственото доказателство наистина да е проличало, че Елизабет носи вина.

Ким гледа невиждащо няколко минути през прозореца — не можеше да се отърси от тези мисли. Но колкото и да си блъскаше главата, не се сещаше в какво е могла да се провини Елизабет. В онази епоха е било невъзможно пристъпите да бъдат свързани с гъбичната плесен. Върна се отново към дневника и започна да прелиства внимателно страниците. Повечето записки бяха съвсем кратички: само по няколко изречения — за трудностите, за времето. Най-ранните записки бяха от 5 декември 1678 година и бяха написани с по-едър и плах почерк — Елизабет споменаваше, че е на тринайсет години. Последните редове бяха писани четиринайсет години по-късно! Един цял живот бе затворен между черните корици — от свенливата надежда на малкото момиче до горчивата самота на младата жена, връхлетяна от необяснима беда.

Ким затвори отново дневника. Притисна го до гърдите си, сякаш беше съкровище, и се върна в къщата. Премести в средата на стаята една маса и стол и седна точно срещу портрета. Прелисти наслуки тефтера. Срещу датата 7 януари 1682 година намери по-дълга бележка.

Елизабет бе описала времето като облачно и топло за сезона. После споменаваше някак между другото, че този ден се е венчала за Роналд Стюарт. Това късичко изречение беше последвано от подробно описание на красивата каляска, с която е пътувала от град Салем. Беше споделила радостта и изумлението си, че отива да живее в такава хубава къща.

Ким се усмихна. Докато четеше подробните описания на стаите и обзавеждането в тях си даде сметка, че сега самата тя изпитва вълнение, задето идва да живее в същата къща. Какво прекрасно съвпадение — да намери дневника на Елизабет същия ден! Това сякаш скъсяваше времето и заличаваше трите столетия между тях.

Ким бързо пресметна наум, че когато се е омъжила, Елизабет е била едва седемнайсетгодишна. Не си представяше и тя да е омъжена на същата възраст — Господи, само като си спомнеше какви емоционални проблеми бе имала в началните години в колежа!

Разлисти по-нататък страниците — Елизабет бе заченала само няколко месеца по-късно! Въздъхна. Как ли би се справила самата тя, ако би родила на такава възраст? Побиха я тръпки. А ето че Елизабет явно се беше справила прекрасно. Хората се залъгваха, че имат власт над съдбата си — както тогава, така и сега това бе измамно чувство, което придаваше самоувереност на човешките създания. Трогателна наивност.

О, какво е това? — Ким сви вежди и се опита да разчете неравния почерк. Вниманието и привлече думата „брак“.

Отпървом бях смутена духом от тази странна работа, понеже не знам нищичко за господина, тате обаче се отзовава много ласкаво за него. Казва, че ме бил видял през септември, когато идвал по нашите земи, за да си набави дървен материал за корабни мачти. Тате иска аз да съм решала, но да съм знаела, че господинът бил предложил най-великодушно да помогне на всинца ни да се преселим в град Салем, където баща ми щял да работи в неговото предприятие, а милата ми сестрица Ребека щяла да ходи на училище.

Малко по-нататък редовете се сгъстяваха:

Казах на тате, че приемам предложението за брак. Бих ли се осмелила да го отхвърля? Така е отсъдило провидението: живеем на бедна земя в Андовър, в постоянен страх да не ни нападнат червенокожите диваци. Съседите ни и от двете страни бяха сполетени от големи злочестини, мнозина бяха убити или взети в плен по най-жесток начин. Опитах се да обясня на Уилям Патерсън, той обаче не ще и не ще да разбере и се опасявам, че сега е зле настроен към мен.

Ким спря да чете и вдигна очи към жената върху портрета. Беше развълнувана, че е проникнала в мислите на седемнайсетгодишна безкористна девойка, готова да пожертва моминската си любов и да рискува със съдбата, само и само да помогне на своето семейство. Ким въздъхна и се запита кога за последен път е правила нещо, което да е било напълно безкористно. Поклати глава и отново извърна поглед към дневника — затърси дали някъде Елизабет е описала първата си среща с Роналд. Намери няколко реда под датата 22 октомври 1681 година: слънчев ден, ухаещ на шумата, окапала от дърветата.