— Мразиш ли ме? — попита той.
— Не сме в седми клас, Уолт.
— Някои от нас се държат така, сякаш че сме.
— Аз… има неща, които… Отидох да видя Кайра и това ме върна към някои стари спомени.
— Искам да знаеш, че не съм се възползвал нито от теб, нито от връзката ти с Хилабранд. Знам какво си помисли, но не беше така. Когато го спомена, звучеше логично, но просто нямаше нищо общо с истината.
— Иска ми се да съхраним професионалните си отношения непокътнати.
— Разбира се — дрезгаво отвърна той.
Думите й прозвучаха като сбогуване.
— Благодаря ти.
— Какво ще кажеш да вечеряме заедно… някой път? — бързо добави Уолт. — Ако бяхме в седми клас, щях да те поканя на кино или да хапнем сладолед. Направи ми това удоволствие.
— Работата като фотограф при теб ми харесва. И то доста.
— Виждаш ли се с някого?
Над реката прелетя чапла и Фиона остана загледана след нея, докато се изгуби в далечината.
— Имах една връзка — каза тя. — Преди да се преместя тук. Преди почти три години. Изобщо не вървеше добре. Прекратих я и избягах чак тук. Опитвам се да забравя, но след разговора ми с Кайра осъзнах, че няма да е лесно. Можем да излезем да пием кафе, разбира се. Или пък на кино. Но не и вечеря. Още не. Нито с теб, нито с когото и да било.
— Човек трябва да намери сили да продължи напред.
— Напомни ми го пак, след като приключиш с развода си.
Уолт вдиша дълбоко ледения въздух.
— Това беше доста грубо от моя страна — каза тя. — Много съжалявам. Ето, виждаш ли какво имам предвид? Дори самата себе си не познавам.
— Когато се опознаеш — каза той, — ще видиш колко много ще се харесаш… повярвай ми.
— Някои рани зарастват отвън, но продължават да кървят отвътре.
— Кой го е казал това? — попита Уолт.
— Аз. Току-що.
Край реката застана рибар, обут с високи непромокаеми ботуши, и със завидна вещина метна въдицата си почти до другия бряг.
— Пълно е с откачалки — каза Уолт.
— Не сме ли всички такива? — попита тя.
— Може и да си права.
Поговориха си за снимките и компютъра, конфискувани от дома й; Фиона му призна, че все още пази кадрите от безмоторния самолет на допълнителна карта във фотоапарата си. Поставиха на везните правата на отделната личност срещу правата на цялото общество и поспориха кое е по-важно.
Именно спорът им накара Уолт да се почувства по-добре. Имаше нещо успокояващо в разногласието.
— Значи нищо от това не се е случвало — каза Фиона след дълго мълчание.
— Така чух и аз — каза той. После добави: — Само че не от теб.
Тя се усмихна и лицето на Уолт грейна.
Рибарят най-после успя да улови нещо. Радостният му възглас отекна чак до алеята, край която седяха. Човекът освободи рибата от кукичката и я хвърли обратно в реката.
— Хвани и пусни — каза Уолт. — Струва ми се, че сега нещата са ми малко по-ясни, отколкото преди.
— Преди какво?
— Добър въпрос — отвърна той.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5932
Издание:
Ридли Пиърсън. Смъртоносна гледка
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2009
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Невена Здравкова
ISBN: 978-954-260-755-7
Пистолет с лазерен мерник за временно обезвреждане на противника чрез електрошоков импулс. — Б.пр.
Right (англ.) — десен. — Б.пр.
Зелен лимон. — Б.пр.
Цитат от Библията, Еклесиаст 3:1. — Б.пр.
Задоволство, удовлетворение (англ.). — Б.пр.
Играч, който подава топката. — Б.пр.
Най-могъщият и многоброен индиански народ в Северните равнини. — Б.пр.
Термоизолираща материя. — Б.пр.
Американски петролен концерн, превърнал се в най-големия правителствен доставчик на логистични услуги в света след избирането на Буш за президент през 2001 г. — Б.пр.
Клетъчни струпвания в панкреаса, които синтезират инсулин и го отделят непосредствено в кръвта. — Б.пр.
Университетски преподавател по математика, живял в отшелничество в планинска хижа в Монтана. В периода 1978 — 1995 г. той изпраща по пощата 16 ръчно изработени бомби, които убиват трима и раняват 23-ма души. Осъден на доживотен затвор. — Б.пр.
Канадски изследовател, получил Нобелова награда за откриването на инсулина. — Б.пр.
Читать дальше