Ридли Пиърсън - Смъртоносна гледка

Хилабранд го посрещна в просторната си всекидневна, от която се откриваше панорамен изглед към Кечъм и Сън Вали. От слънчевия му загар нямаше и следа. Лицето му беше бледо и изпито.

— Изглеждаш по-добре, отколкото очаквах — излъга Уолт.

— Понякога външният вид лъже. Минах през ада. Изпих само една чаша в крайна сметка. Казаха ми, че черният ми дроб е сериозно засегнат и след години ще ми създаде проблеми. Иначе лекарите твърдят, че започвам да се възстановявам, въпреки че далеч не се чувствам по-добре.

— Не биваше да те поставям в това положение. Само това исках да ти кажа.

— Не биваше.

— Всичко свърши.

— Така е.

— Нямам какво друго да кажа. — Уолт се запъти към вратата.

— Чакай — спря го Хилабранд. — Кажи ми защо пренебрегна предупреждението на Джеймс Пийви.

— Не знам. Той по-скоро ме настърви, отколкото да ме обезкуражи. Така се стигна до разкриването на ямата с мъртвите овце. Обучен съм да водя разследвания. Това е.

— Хора като Коутс… Не можем да позволим на шепа фанатици като него да упражняват подобен натиск върху цяла държава. Това няма нищо общо с демокрацията. Подло и нередно е.

— А редно ли е невинни хора да останат в неведение, че водата е отровна? — попита Уолт.

— Знам, че не ми вярваш, но всичко беше под контрол. Ако сега дадеш проба за изследване, ще се увериш, че в подпочвените води няма и следа от замърсяването. Просто се опитвахме да спечелим време. Изворна вода „Трилогия“… беше пропуск… от недоглеждане. Пропуск, който ни излезе доста скъпо. Сериозна грешка. Нямам оправдание за това.

— Бях сигурен, че злодеят си ти — призна Уолт. — Дори за миг не ми мина през ум, че Ядрената лаборатория на Айдахо би могла да е жертвата.

— Истинските жертви бяха фермерите — каза Хилабранд. — Но запазиха мълчание, за да помогнат на страната си.

— Запазиха мълчание, защото сте им платили за това — възрази Уолт. — Точно там е проблемът.

— Не те разбирам.

— Ти и шепата управници от Вашингтон сте били убедени, че онова, което вършите, е за доброто на държавата.

— Да. Но какво искаш да кажеш с това?

Уолт се поколеба и плъзна поглед из просторната, луксозно обзаведена всекидневна.

— Какво ви прави по-различни от Самакините? Нима те не вършеха абсолютно същото?

Хилабранд понечи да му отговори, но замълча.

— Но ние сме от добрите — каза той след кратка пауза.

Уолт извади от джоба си DVD-то със записа от камерата на Крабтрий и го остави на масата.

— Напълно сигурен ли си? Искам да видиш това. Искам много добре да огледаш мъжа, който се гаври с момичето заедно с Коутс. Очаквам Шон Лън да се предаде сам в рамките на двайсет и четири часа. Ако не го направи, ще го обявим за издирване. А аз лично ще се погрижа цялата тази история да стигне до вестниците, независимо от споразумението за конфиденциалност. Ще рискувам. — Очите му хвърляха искри.

Хилабранд взе диска от масата.

— Добре — каза той. — Ще го погледна.

Уолт се замисли — пред него стоеше човек, който разполагаше с достатъчно власт да накара един заподозрян сам да се предаде в полицията.

— Коутс е работел за Лън — каза шерифът. — Лън го е наел да отвлече Марк Ейкър и да разбере какво е знаел Марк за случая. Когато нещата са излезли извън контрол, са се насочили към асистентката на Ейкър. — Уолт кимна към диска. — В един момент Коутс се е обърнал срещу работодателя си и е решил да използва Марк за собствената си кауза. Разбираш ли какво означава това?

Хилабранд почервеня като рак; вените на шията му изпъкнаха.

— Не, шерифе. Какво означава?

— Ако Коутс е работел за Лън, значи е работел и за теб — каза Уолт. — Защото му е плащано с твоите пари.

— Ако Шон Лън действително е направил така, както твърдиш ти, то е било без моето знание. Увлякъл се е. Може би си е въобразявал, че ще ми направи добро впечатление, опитвайки се да се справи с проблема сам. Случва се. Но аз никога не бих одобрил подобни методи. Никога.

— Може и така да е, но може и да не е — каза Уолт. — Съдът ще прецени. Като се вземат предвид обстоятелствата обаче, как да приеме човек, че сте от добрите?

Той се обърна и остави Хилабранд сам в разкошната му всекидневна с великолепен изглед, стиснал диска с уличаващия запис между пръстите си.

Тя се съгласи да се срещнат според поставените от нея условия. Избра пейка край затрупаната от снега велосипедна алея с изглед към Биг Ууд Ривър. Зад тях се носеше бученето на автомобилите по магистрала 75 — твърде шумно за живописната обстановка. Седяха рамо до рамо, много по-близо, отколкото той бе очаквал. Няколко зеленоглави патици се стрелнаха към тъмните води на реката.