Ридли Пиърсън - Смъртоносна гледка

Той се обърна с гръб към дървото, бързо разхлаби ремъците и на двете снегоходки и стъпи на земята. Налагаше се да потъне малко в снега, за да изглежда по-нисък — надвишаваше ръста на Марк Ейкър с около петнайсет сантиметра. Преметна карабината зад гърба си, така че отпред да се вижда само ремъкът. Владееше добре тренирано движение — перфектно изпипано рязко завъртане — с което премяташе пушката пред себе си и я улавяше за секунди. Но винаги досега го бе правил на твърда земя и нямаше представа дали дебелото яке и снегът нямаше да му попречат. Свали ръкавиците и ги напъха в джобовете си.

Ръцете му трепереха — от студ или от напрежение. Трябваше да възвърне самообладанието си; адреналинът пречеше на здравия разум.

— Ейкър, не се дръж като глупак — извика гласът.

Доста по-отблизо.

Двайсет-трийсет метра разстояние , предположи Брандън.

Отдалеч се разнесе вой на моторна шейна и ставаше все по-ясен. Идваше към хижата.

— Вода — обади се Брандън с дрезгав глас.

Вече беше готов. Трябваше да направи само една стъпка и да излезе на открито, но в същото време професионалистът в него крещеше, че не бива да го прави.

— Казах ти — отвърна гласът. — Имаме вода и храна, Топлина. Печка. Горещо кафе. Просто трябва да се покажеш. Хайде.

Съзнавайки, че се превръща в лесна мишена, Брандън пое дълбоко въздух и се показа иззад дървото.

Яхнал моторната шейна, Уолт следваше отъпканата диря през гората. Край едно от дърветата забеляза жица, отместена встрани от пътя. Продължение на същата предупредителна система за нахлуване в периметъра, която Брандън бе настъпил.

Уолт пресече границата на противниковия лагер, управлявайки шейната с една ръка. С другата държеше карабината, скрита зад контролното табло.

Наложи се да намали скоростта. Дирята завиваше вдясно и се сливаше с друг път, който изглеждаше добре почистен и много по-често използван в сравнение с пътеката през гората. Уолт осъзна, че по всяка вероятност противникът имаше числено превъзходство, и здраво стисна заредената карабина. Пред погледа му изникна хижата. Зад нея се виждаха две, а може би и повече допълнителни постройки.

От комина на покрива се виеше пушек. През трите прозореца — два отпред и един отстрани — се процеждаше бледа светлина. Уолт бе подготвен за сблъсък до такава степен, че едва не откри огън по нещо, което впоследствие се оказа безобидна сянка, хвърлена от фара на шейната.

Угаси мотора, стъпи в снега и тревожно се огледа наоколо в очакване да го засипе дъжд от куршуми. Но после осъзна, че раненият човек пътуваше точно в тази посока, така че пристигането на шейната не беше неочаквано. Друго обяснение за липсата на посрещачи не му идваше наум. Вдигна очилата за нощно виждане на челото си, шмугна се в сянката и се запромъква към хижата, озъртайки се във всички посоки.

Натисна веднъж копчето на радиостанцията си.

В слушалката дойде отговор от три ясни изщраквания, пауза, след това още четири. Уолт опита пак — единично натискане.

Пауза, последвана от три изщраквания, после още четири. По предварителна уговорка Брандън отговаряше с две изщраквания, а Алфа и Бета — съответно с три и четири.

Брандън бе с неизвестно местонахождение, ранен, пленен или мъртъв.

Шерифът приклекна и тихо се придвижи към хижата, скрит в хвърляната от стената сянка. Щорите на прозорците бяха не просто спуснати, а залепени — с тиксо — към дървените рамки. Нескопосно свършена работа; тук-там зееха процепи, през които се процеждаше светлина.

Уолт пое дълбоко въздух. Не искаше да нахлува в хижата без Брандън. Но именно мълчанието на Брандън налагаше да се действа незабавно. С гръб към стената — може би само на няколко сантиметра от Марк Ейкър — Уолт запристъпва към входната врата, чудейки се какво ли го очаква там.

Рой Коутс трескаво се опитваше да подреди събитията от последните няколко минути в главата си. От единичния изстрел до пресичането на ограничителната жица.

Беше ли се свързал с Гиърбокс, след като чу изстрела? Не можеше да си спомни. Мъчителната болка замъгляваше съзнанието му. Сбърчи чело и се опита да се сети.

Помнеше разговора си с Нюбс за нахлуването в периметъра. А току-що и моторната шейна — с Гиърбокс на волана — се бе завърнала в хижата.

В главата му кънтеше някакво непрекъснато цъкане, като от часовников механизъм. Небцето го сърбеше. Изпитваше нужда и да се облекчи.