Ридли Пиърсън - Смъртоносна гледка

Уолт чу пропукването на замръзналия кравешки труп зад гърба си и рязко се обърна.

Месарската кука потъна в дясната му ръка. Оръжието му тупна на земята. Той извика от болка и залитна под тягата на куката. Очилата му изхвърчаха встрани. Шерифът се стовари по очи на мръсния под; болката в гърдите го прониза от глава до пети.

Коутс се мъчеше да освободи куката, ала острието се бе забило в дланта на Уолт и не излизаше. Двамата мъже бяха като закопчани един за друг — Коутс не я пускаше, а Уолт не можеше да се отскубне. Шерифът замахна към лицето му и юмрукът му потъна в нещо влажно и хлъзгаво. Рой изстена от болка и пусна желязото.

Уолт хвана куката за дръжката, стисна зъби и рязко я изскубна от дланта си. После замахна с лявата си ръка към гърдите на Коутс, точно когато онзи надигаше главата си, но успя само да го одраска.

Стовари ритника си в същата посока, улучи брадичката му и чу звук от трошене на зъби.

Коутс докопа куката от ръката му и замахна към Уолт — веднъж… после отново — но не успя да го улучи. Шерифът отскочи назад и се блъсна в купчина вехтории. Измъкна оттам парче желязна тръба и изби куката от ръката на Коутс.

После стовари тръбата върху глезена му и човекът отново изрева от болка.

Бараката се разлюля като при земетресение.

Уолт се огледа, видя оръжието си — на около метър и половина от лявата му страна — и се хвърли да го вземе.

Коутс се хвърли напред, заби коляно в лицето на Уолт и неволно ритна пистолета, запращайки го в купчина отпадъци до стената. Шерифът се надигна на колене, замахна с тръбата и отново улучи противника си. После скочи на крака.

Коутс се дръпна назад, за да избегне поредния сблъсък с тръбата, влачейки непохватно десния си крак.

Уолт залитна напред, изтощен, с безполезно увиснала дясна ръка.

Рой докопа падналата лопата и яростно я запрати към шерифа, но улучи вкочанения труп на кравата.

Вратата изхвръкна от пантите си и се стовари с трясък на пода. Няколко секунди по-късно правоъгълният отрязък лунна светлина бе закрит от внушителна фигура. Мечката се хвърли към първото нещо, което се изпречи пред погледа й — Рой Коутс.

Във въздуха се разнесе звук от разкъсване на дреха, последван от жалкия опит на Коутс да извика. От гърлото му излезе само немощно хъркане. Половината му лице вече го нямаше.

Уолт прецени, че е твърде рисковано да тича към вратата. Мечката лесно би могла да предпочете него пред сегашната си жертва.

Разтвори внимателно разпорения търбух на кравата и се напъха в ледената й утроба. Ужасяващите звуци отвън утихнаха и Рой Коутс замлъкна завинаги. Мечката се заклати към вратата и потъна в мрака.

Докато петнайсетте полицаи от екипа издирваха Марк Ейкър под дърво и камък, той се появи в лагера съвсем сам.

Мълвата стигна до Уолт, докато обработваха раните му в хижата.

— Шерифе! — подаде се Брандън на вратата. Настоятелната нотка в гласа му накара Уолт да подскочи от мястото си и да зареже лекаря, който се занимаваше с ръката му. Брандън го отведе зад ъгъла на къщата и прошепна: — Той просто… си стоеше ей тук.

Марк Ейкър стърчеше неподвижно в дълбокия около половин метър сняг между бараката и купчината дърва. Стискаше краката на някакво животно, преметнато около врата му. Куче, отбеляза Уолт след по-внимателно взиране.

— Приближих се — информира го Брандън, — но той отстъпи назад. Повтаряше името ти непрекъснато. В шок е, а може и по-зле да е.

— Марк — извика Уолт. — Аз съм.

— Шериф Уолт Флеминг — за пореден път каза Ейкър, сякаш не го чуваше, и отстъпи още една крачка назад.

— Извади фенерчето си — обърна се Уолт към Брандън — и го насочи към мен.

Светлината обля Уолт — целия в белези и кръв — и Ейкър тръгна към него. Уолт даде знак на Брандън да не мърда от мястото си. Марк очевидно бе в състояние на шок или хипотермия и беше изплашен и непредсказуем.

Ейкър падна на колене на няколко метра от Уолт. Така поне си помисли шерифът. Всъщност Ейкър бе коленичил, за да свали кучето от раменете си. После го взе на ръце, изправи се с мъка и подаде животното на Брандън.

Едва тогава се обърна с лице към Уолт и каза:

— Защо се забави толкова?

— В хижата е топло. Имаме и лекар. — Уолт кимна в посока към къщата.

— Коутс?

— Мъртъв е.

— Намери ли епруветката? — Ейкър вече пристъпваше към хижата.

Брандън стоеше с кучето на ръце и се чудеше какво да го прави.

— Можеше да напишеш и бележка — каза Уолт.