Ридли Пиърсън - Смъртоносна гледка

— Значи той лично ме е измъкнал от мястото, където съм била отведена?

— Точно така.

— И сте сигурни, че не той е човекът, който…

— Сигурни сме — отвърна Фиона.

— Съвсем сам?

— Да.

— Тейлър Крабтрий?

— Думата герой се употребява за щяло и нещяло. А често става така, че истинските герои са точно онези, които най-малко очакваме.

— Той е спасил живота ми.

— Няма как да сме сигурни в това.

— Божичко!

— Както и да е… трябва да тръгвам. Радвам се, че се възстановяваш бързо.

— Правиш това, защото го съжаляваш.

— Правя това, защото смятам, че е редно. Защото момчета като Тейлър Крабтрий много често остават неразбрани. Лично моето мнение за него се промени доста, когато научих как е постъпил. Имах съвсем друго впечатление за него от един предишен случай…

— Онази работа с уебкамерите?

— Не, доста преди тях всъщност. Градът е малък и нещата бързо се разчуват… Човек като теб лесно би могъл да промени репутацията му — сред приятелите му имам предвид. Не точно сега, разбира се, но може би по-късно, когато всичко това приключи.

— А кога ще приключи?

Фиона не отговори.

— За мен това никога няма да приключи — каза Кайра. — Поне така се чувствам.

— Все още е твърде рано. Честно казано, консултациите с психолог помагат много в случаи като твоя.

— На чужд гръб лесно се дават съвети — рязко отвърна Кайра.

Фиона търпеливо изчака, докато момичето се осмели да я погледне в очите.

После започна да говори, също толкова твърдо:

— Имам зад гърба си една разрушителна връзка, точно преди да се преместя тук. Преживях голяма част от нещата, които се случиха с теб, само че без упойващите медикаменти. Една от причините да дойда днес при теб е тази, че при мен никой никога не дойде да си поговорим. Никой не знаеше какво преживявах. Никой не знаеше какво се случваше. Имах нужда да кажа на някого, но бях твърде уплашена. Мислех си, че това ще промени мнението на хората за мен, че ще загубя приятелите си, че ще разбие живота ми. Докато един ден не осъзнах, че животът ми вече бе разбит много повече, отколкото нечие мнение за мен би могло да го стори. Тогава реших да се взема в ръце и да се оттласна от дъното. Обещах си, че ако някога дори ми се стори, че някой преживява онова, което преживях и аз, ще се намеся на всяка цена. Няма да стоя със скръстени ръце, а ще действам . Не знам защо дойдох при теб. Ти нямаш нужда от мен. Но може би аз имам нужда от теб. Имах нужда да ти кажа, че времето лекува. Че с всеки изминал ден ще се чувстваш мъничко по-добре. — Кайра плачеше с наведена глава. — Имаш чувството, че случилото се е по твоя вина. Че си го предизвикала сама по някакъв начин. С нещо в поведението си, в облеклото си. Но това са пълни глупости. И аз съм тук, за да те уверя, че ти не си виновна. Изгони тези гласове от главата си.

Кайра жално хлипаше.

— Чувствам се толкова… мръсна.

— Поговори с някого, Кайра. Ще се почувстваш много по-добре, ако просто си поговориш с някого.

Момичето кимна.

Фиона си пое дълбоко въздух; Кайра бе първият човек, с когото споделяше тези неща. Почувства огромно облекчение и сковаващ страх едновременно. Някои тайни бяха много по-опасни от други.

— Защо чак сега ми го каза — попита Кайра. — Защо не започна с това?

— Все още изпитвам страх. От него. От истината. От мъжете. Не си мисли, че ще успееш да се справиш сама. Независимо дали помниш какво е станало или не, ще се съвземеш много по-бързо, ако го споделиш с някого.

Фиона се изправи.

— Ще дойдеш ли пак? — попита момичето.

— Стига да искаш.

Кайра вдигна към нея мокрото си от сълзи лице.

— Бих се радвала.

Фиона се насили да се усмихне.

— И аз. Значи ще се видим скоро.

Уолт се наслади на моментното усещане за тишина и спокойствие. Обстановката в кабината на безмоторния самолет винаги му действаше по този начин. Но съобщенията по радиостанцията започнаха да валят едно след друго и бързо го върнаха в действителността. Брандън не спираше да се оплаква от вертикалните въздушни течения, а пилотът на буксировчика поддържаше непрекъснато връзка с планера, за да съгласува с Уолт точния момент на отделянето им. Двамата пилоти следяха скоростта на вятъра и отбелязаха разминаването в курса на движението си спрямо предварително набелязания сухоземен маршрут. Уолт помоли да го изтеглят малко по на север. Пилотът на буксировчика го бе предупредил за възможното закъснение — залезът обагряше небето в кървавочервено, а под тях се стелеше сива мъгла, което допълнително щеше да затрудни приземяването.