Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Най-после успях да вметна:

— Миналата нощ прекарах няколко часа в четене на докладите на Международната организация срещу робството. И там се споменава Червената мафия.

— Ще ти кажа още нещо. — Тя ме погледна. — Онзи младеж, който бе отвлечен в Нюпорт… Знам, че моделът е различен, но въпреки това смятам, че той също е част от това. Как мислиш?

Бях съгласен с нея. Освен това смятах, че Мони притежава страхотен уличен нюх за човек, който почти не подава нос от офиса си. Несъмнено тя бе най-готиният човек, с когото се бях запознал в Бюрото. И ето ни сега двамата, седнали в тесния й кабинет, се опитваме да разрешим случая „Бялото момиче“.

След времето, прекарано в „Джон Хопкинс“, аз така и никога не престанах истински да бъда студент. И това ми бе от полза във вашингтонската полиция, придавайки ми някакъв мистичен ореол. Надявах се, че същото ще бъде и в Бюрото, макар че не се оказа точно така. Запасих се с достатъчно количество силно кафе и се зарових в разследването за руската мафия. Трябваше да науча всичко за нея и Мони Донъли се оказа охотна помощничка.

Докато четях, си водех бележки, макар че обикновено запомням най-важните неща и не ми се налага да ги записвам. Според материалите на ФБР, сегашната руска мафия в Америка била много по-различна и доста по-могъща, отколкото навремето Коза Ностра. За разлика от италианската мафия, руснаците били организирани в множество мрежи, които си сътрудничели помежду си, но не били зависими една от друга. Поне не изцяло. Най-голямото предимство на този по-свободен модел на организация бе избягването на повдигане на прокурорски обвинения от страна на правителството. Не би могла да бъде доказана никаква заговорническа дейност. Съществуваха два напълно различни типа руски гангстери. „Трошачите на кости“ се занимаваха с изнудване, проституция, грабежи, търговия с наркотици и хазарт. Тяхната група се наричаше „Солнцево“. Вторият тип руски гангстери действаха на много по-високо ниво, най-често се занимаваха със застрахователни измами и пране на пари. Те бяха престъпниците от сферата на „новите капиталисти“, наричани „Измайлово“.

За момента реших да се съсредоточа върху първата група, по-долната прослойка. И по-специално на групите, занимаващи се с проституция. Според доклада на Отдела за борба с организираната престъпност в Бюрото, управлението на бизнеса с проституция не се различавало особено от това на голяма баскетболна лига. На практика група проститутки можели да бъдат продавани от един собственик на друг, намиращи се в различни градове. В доклада имаше забележка, че според анкети, направени сред седмокласнички в Русия, проституцията фигурирала на пето място сред предпочитаните професии, които биха искали да практикуват, след като завършат. В материала имаше и няколко исторически отпратки, които илюстрираха манталитета на престъпниците: умни и безмилостни. Според една от историите, пропити с черен хумор, руският цар Иван Грозни заповядал да вдигнат храма „Василий Блажени“ с условието да бъде достоен съперник на най-големите катедрали в Европа, а дори и да ги надмине по великолепие и грандиозност. Царят останал очарован от резултата и поканил архитекта в Кремъл. Когато строителят пристигнал в двореца, чертежите му били изгорени, а очите му избодени, за да не може никога повече да създаде подобна катедрала за някой друг владетел.

В доклада имаше още няколко по-съвременни примера, но този особено добре показваше как работи Червената мафия. Точно срещу това се борехме ние, ако зад случая „Бялото момиче“ стояха руснаците.

Щеше да се случи нещо невероятно.

Беше великолепен следобед в Източна Пенсилвания. Художествения директор се наслаждаваше на ослепително синьото небе, по което пробягваха мистичните сенки на белите облаци. Дали постъпвам правилно? — за кой ли път се запита той, откакто бе предприел това пътуване. Въпреки колебанията си, смяташе, че постъпва правилно.

— Трябва да признаеш, че е красиво — каза на спътничката в луксозния си джип мерцедес. Ръцете й бяха здраво завързани.

— Красиво е — отвърна Одри Мийк. Допреди няколко часа бе убедена, че никога повече няма да види външния свят, няма да вдъхне уханието на тревата и цветята. Но къде я водеше този откачен? Отдалечаваха се от бунгалото му. Къде отиваха? Какво означаваше това?

Жената беше изплашена до смърт, но се стараеше да не го показва. Води непринуден разговор — каза си тя. — Предразположи го да говори.