Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Един час по-късно? Два часа? Три? Чу силен шум над главата си и отново се разрида. Сега вече не можеше да спре да циври, целият облян в сълзи. Не можеше да спре и сополите си. Подсмърчаше и се сополивеше още от малък. Престани, Бенджамин, спри! Спри! , говореше си наум той, ала не можеше да престане.

Тогава капакът на тавана се отвори. Някой слизаше долу.

Спри да плачеш, спри да плачеш веднага! Потър ще те убие.

И в този миг се случи най-невероятното нещо, един обрат на съдбата, който Бенджамин никога не беше очаквал.

Чу дълбок глас — не беше на Потър.

— Бенджамин Коуфи? Бенджамин? Тук е ФБР. Господин Коуфи, долу ли сте? Тук е ФБР.

Сега той трепереше още по-конвулсивно и плачеше толкова силно, че едва не се задуши от парцала, затъкнат в устата му. Заради парцала не можеше да извика, не можеше да даде някакъв знак на ФБР, че е тук, долу.

ФБР ме е открило! Това е чудо. Трябва да им дам някакъв знак. Но как? Не си отивайте, аз съм тук, долу! Аз съм точно тук!

Светлина от джобно фенерче освети лицето му.

Можеше да види човека зад светлината като силует. Тогава цялото лице изникна от сенките.

Господин Потър се мръщеше към него от отвора на капака. После изплези езика си.

— Казах ти, че това ще се случи. Не ти ли го казах, Бенджамин? Ти сам си виновен. А си толкова красив. Господи, във всяко друго отношение си просто съвършен.

Мъчителят му слезе по стълбите. Пленникът видя стар чук в ръката на Потър. Тежък ковашки чук. Заляха го вълни на страх.

— Аз съм много по-силен, отколкото изглеждам — обяви Потър. — А ти беше много лошо момче.

Истинското име на господин Потър беше Хомър О. Тейлър и той бе хоноруван професор в катедрата по английски език в Дартмът. Блестящ — със сигурност, но все още на хонорар, все едно никой. Кабинетът му беше малък, но уютен, сгушен в една кула в северозападния ъгъл на сградата „Либъръл Артс“. Той го наричаше „моята мансарда“, мястото, където господин Никой работеше в необезпокоявано усамотение.

Беше прекарал там по-голямата част от следобеда, заключил вратата, и едва сдържаше нервите си. Освен това тъгуваше по красивото си мъртво момче, неговата последна трагична любов — третата!

Част от Тейлър копнееше начаса да се отправи към фермата в Уебстър, за да бъде с Бенджамин, само поне още няколко часа да гледа мъртвото му тяло. Колата му — „Тойота 4 WD Ранър“ — беше паркирана отпред и само след час щеше да бъде там, ако настъпеше газта. Бенджамин, скъпо момче, защо не беше добър? Защо извади на повърхността най-лошото в мен, когато в сърцето ми имаше толкова много любов?

„А беше такъв красавец!“, страдаше в мислите си Тейлър. Мъката от загубата му го терзаеше, ставаше непоносима. Страдаше и за друго — бе претърпял голяма финансова загуба. Преди пет години той наследи малко над два милиона долара. Но те започнаха да се стопяват твърде бързо. Прекалено бързо. Вече не можеше да си позволи да плаща както последния път, ала как ще си наложи да спре?

Искаше друго момче. Нуждаеше се да бъде обичан. И да обича някого. Друг Бенджамин, само че да не е емоционална развалина, каквато беше бедното момче.

Затова той остана в кабинета си през целия ден, за да избегне мъчителната едночасова консултация в четири следобед. Преструваше се, че проверява курсовите работи за края на срока, в случай че някой почука, но не погледна нито една страница.

Беше обсебен от страданието си.

Най-после в седем часа се свърза със Стърлинг.

— Искам да направя друга покупка — каза той.

Една вечер посетих Сампсън и Били и прекарах чудесно с тях в приказки за бебета. Дори се постарах здравата да изплаша големия лош Джон Сампсън. Вече говорех и с Джамила поне веднъж на ден. Но разследването по „Бялото момиче“ започна да се сгорещява и аз знаех какво означава това. Вероятно щях да бъда отстранен от случая.

Една семейна двойка — Слава Василев и Зоя Петрова, били намерени убити в къщата, която бяха наели в Лонг Айланд. Узнахме, че съпрузите са пристигнали в Съединените щати преди четири години. Подозираха ги, че вкарват в страната жени от Русия и Източна Европа с цел проституция, както и да раждат деца, които да бъдат продавани на заможни семейни двойки.

Мястото на престъплението гъмжеше от агенти от офиса на ФБР в Ню Йорк. Снимки на убитите бяха показани на двамата ученици, видели отвличането на Коноли, и на децата на Одри Мийк. Те бяха идентифицирали двойката като похитителите. Чудех се защо телата са били оставени там. За назидание? На кого?