Скот Търоу - Обратими грешки

— Никога — заяви Женевиев. — Майка ти винаги го е мразила. — И Женевиев докосна съчувствено рамото на момичето, като пропусна да забележи многозначителните погледи, които си размениха Мюриъл и Лари.

— Защо го е мразила? — попита Мюриъл.

Помещението бе тясно за шестима, понеже освен тях в стаичката имаше още стар диван, казионна маса и столове. Осъзнала грешката си, Женевиев погледна един от сантименталните горски пейзажи на стената, за да избяга по някакъв начин от фокусираното върху нея внимание на останалите.

— Това беше просто стара неприязън — каза тя и неопределено завъртя грижливо поддържаната си ръка във въздуха, сякаш ставаше дума за нещо прекалено аморфно, за да може да се изрази с думи. Косата й бе преждевременно побеляла, което бе доста странно, тъй като иначе беше съвсем запазена и с опъната кожа на лицето. Като цяло Женевиев оставяше впечатление на жена, която не е материално затруднена — все пак след цяло десетилетие все още се грижеше за възрастната майка и двете дъщери на приятелката си. Мюриъл често си се представяше в компанията на подобни жени, майки по инстинкт — може би най-добрите същества на планетата.

— Може би е по-добре момичетата да изчакат навън — предложи Мюриъл. Предполагаше, че неохотата на Женевиев е предизвикана от тяхното присъствие.

— Да-да — заплашително се обади Дарла. — Ние какво, да не сме бебета? Тя ни беше майка.

Изненадващо за себе си, Мюриъл се усмихна, защото си спомни, че на шестнайсет години беше точно толкова безцеремонна и своеволна. И тръпката да стигне колкото може по-далеч, да навлезе в забранени територии, изобщо не я бе напускала. Андреа, по-малката от сестрите, не беше така сигурна дали трябва да остане, или не, но в крайна сметка реши да не мърда. Междувременно Лари се бе заловил с Женевиев:

— Значи не ви е известно някога Ердай и Луиза да са излизали заедно?

Женевиев погледна демонстративно часовника си и направи приканващ жест към момичетата, но изглежда, все пак бе склонна да сподели нещо.

— По-скоро съм склонна наистина да повярвам, че той я е убил, отколкото това — каза тя.

Мюриъл вдигна ръка, за да спре госпожа Салвино, и попита:

— Говорила ли е някога с вас Луиза за Ерно?

— Откъде да знам? — свадливо отвърна старата жена. — Кой я слушаше?

— А споменавала ли е други мъже?

— За бога — въздъхна госпожа Салвино. — Да не мислите, че съм я разпитвала за тези неща?

— Струва ми се, че точно ти би я питала — отбеляза Дарла.

Госпожа Салвино изсумтя презрително, но Дарла контрира с не по-малко презрение и направи физиономия явно заимствана от баба й. Но се усмихваше. Беше съвсем ясно, че обича Нуча Салвино повече, отколкото е готова да признае.

— Нямам какво повече да кажа.

— Само че те ще искат да знаят какво мислите — напомни й Мюриъл. — И дали вярвате, че Ердай може да я е убил.

— Може би — каза госпожа Салвино. — Кой знае дали двамата с другия не са го направили заедно? Не зная. Тя е мъртва — това зная.

— Нямаме коментар — съобщи Женевиев.

Мюриъл се сбогува с групата. Женевиев излезе последна и Лари докосна с пръсти ръкава й.

— Бихме желали да разговаряме с вас по-подробно.

Но Женевиев поклати глава отрицателно. Дори имаше готово извинение — семейна ваканция. Всяка година, веднага след като децата свършели училище, всички заминавали за месец до Скейджиън.

— Кога тръгвате? — поинтересува се Мюриъл.

— Утре — отговори Женевиев и побърза да уточни: — Рано сутринта.

— Е, в такъв случай може да се разходим и ние дотам — подхвърли Лари. Женевиев го погледна убийствено.

Мюриъл си спомни за пресата долу и понеже разбираше безполезността на заяжданията на Лари, отвори вратата и пусна Женевиев навън. Сега двамата с Лари най-после бяха сами, което им подейства успокоително въпреки продължаващата зад вратата шумотевица.

— Мисля, че трябва да отидем и да снемем показания от нея — обади се Лари. — Тя ще се гърчи и извива, но не я виждам да лъже под клетва. За нещастие и не си я представям да ни каже нещо, без да я призовем официално.

— Честно казано, не бих възразила да разполагам с документ, в който се говори за омразата на Луиза към Ерно. Трябва да покажем, че е лъжец, каквото и да ни струва това.

— Ти днес доста се постара.

Тя прие комплимента с усмивка, но отдавна знаеше, че спечелването в съдебната зала не е възможно само с показна пиротехника. Повечето случаи се предрешаваха още с назначаването на съдията или избора на журито и Кентън Харлоу определено я безпокоеше.