Скот Търоу: Обратими грешки

— Чуй какво открих в досието на Роми във връзка с условното му освобождаване — продължи Памела. — На пети юли деветдесет и първа той е бил осъден на фактическо излежаване на присъдата, заради нарушаване условията на условното му освобождаване. Убийствата са станали на четвърти юли, нали така? Значи думите „фактическо излежаване“ би следвало да означават, че вече е бил в затвора, нали?

— Означават, че в един момент са го прибрали, да. Но не непременно на четвърти юли. Пише ли в досието, че е бил в затвора на четвърти юли?

— Не… Но все пак това е някаква отправна точка. Или бъркам?

Би било нещо заслужаващо разследване преди десет години, когато е имало шанс да се намерят документи, които да го опровергаят. И все пак… все пак… това обстоятелство можеше да даде на федералния апелативен съд основание да отложи за кратко изпълнението на екзекуцията на Гандолф, през което време Артър и Памела да си скъсат задниците в потвърждение на предварително обречената теория.

Подразнен от перспективата да прахоса повече от нужното време, Артър побутна с пръст нагоре лостчето на круиз контрола и с мрачно задоволство усети мигновената реакция на мощната си кола. Беше я купил само преди два месеца, донякъде като трофей, когато го бяха избрали за пълноправен съдружник в кантората. Беше един от малкото луксове, които си бе позволявал, но още с първото завъртане на ключа на запалването бе почувствал, че предава паметта на неотдавна починалия си баща — мил човек, една, от чиито много ексцентричности беше безкомпромисното скъперничество.

— И още нещо… — продължаваше неуморната Памела. Бе извадила от дебелата папка в скута си криминалното досие на Роми Гандолф и четеше избрани пасажи. Гандолф бе крадец и пласьор на крадени вещи. Имаше зад гърба си половин дузина присъди: за взлом, за кражба и няколко пъти за притежание на крадени вещи. Думата „оръжие“ не се споменава нито веднъж — подчерта Памела. — Нито прояви на насилие. Нито има жена сред потърпевшите. Как така този човек изведнъж се превръща в изнасилвач и убиец?

— Опит, опит, опит — отговори изразително Артър.

Видя с периферното си зрение, че ъгълчетата на пълните устни на Памела обезсърчено се извиват надолу. Разбра, че проиграва шансовете си. Впрочем… както винаги. Артър нямаше ясна представа в какво точно бърка с жените, за да продължава да е самотен на трийсет и осем. Съзнаваше, че едно от обясненията е външният му вид. Само че още от юношеска възраст изглеждаше унил и болнаво бледен. По време на следването бе имал кратък и болезнен брак с Маря, румънска емигрантка. След това бе последвал период, през който не бе имал нито желанието, а още по-малко времето да започне отново. Да, беше дал на правото толкова много… във всяко свое дело бе влагал толкова страст и ярост, бе прекарал толкова много нощи и уикенди в концентрация — концентрация, донесла му огромно удовлетворение. Към всичко това следваше да се прибавят влошаващото се здраве на баща му и терзанията какво ще стане със сестра му — все отвличащи вниманието и изцеждащи силите му фактори с по-висок приоритет. Но сега, докато търсеше с надежда признаците на някакъв интерес към особата си у Памела, той се почувства унизен от собствената си глупост. Защото надеждите му по отношение на нея имаха толкова шанс, колкото и нейните по отношение на случая Гандолф. Почувства, че се налага да обуздае и двете.

— Виж — обади се Артър, — нашият клиент Гандолф… как беше… Роми… мм… Роми не само си е признал още в началото и го е потвърждавал при всяка възможност, но даже когато се е изправил в съда, тезата на защитата му е била „лудост“. Това, разбира се, е наложило адвокатът му да признае, че Роми е извършил престъплението. Последвали десет години обжалвания, безчислен брой молби за преразглеждане, съдебни проверки на правомерността на задържането му, два пъти смяна на адвокатите и забележи — нито веднъж негов адвокат не е споменавал, че Роми е невинен. В това число и самият Роми, който внезапно си спомня, че не го е направил, когато остават четиридесет и пет дни до инжекцията. Слез на земята, Памела! Допускаш ли да е споменавал пред предишните си адвокати, че е невинен? Всеки мошеник познава добре правилата на играта: нови адвокати, нова история.

Артър се усмихна. Стараеше се да изглежда опитен и препатил, но истината бе, че така и не бе успял да се почувства комфортно с номерата, практикувани от криминалните адвокати. След като напусна прокуратурата, бе приемал да бъде защитник по наказателни дела само в случаите, когато фирмен клиент на кантората или неин бос се забъркваше във финансови машинации. Законът в ежедневието му на адвокат по гражданско право бе по-прибран, по-щастлив, това бе закон, при който и двете страни маневрираха енергично, а повдиганите съображения касаеха микроскопични нюанси на икономическата политика. Обратно, прокурорските години днес му се струваха време, когато ден след ден му се бе падало да почиства наводнено мазе, в което бактерии и канални води предизвикват гниенето на всичко потопено. Властта развращавала. Но това се отнасяше в равна мяра и до злото. И злото развращаваше. Една-единствена перверзия, един-единствен акт на психопатология, излизащ извън границите на онова, което обикновените хора можеха да си представят — откачен баща, изхвърлил детето си през прозореца от десетия етаж, смахнат ученик, насила излял луга в гърлото на учителката, най-сетне психар като клиента на Артър, който не само бе убил, но и бе изчукал единия от труповете — самото докосване до подобни деяния омърсяваше хората, имали нещастието да влязат в някакво съприкосновение с тях. Полицаи… прокурори… защитници… съдии. Никой, изправен през тези ужаси, не бе способен да реагира с изискваната от закона безпристрастност. Единствената поука бе: всичко се разпада. И Артър не бе изпитвал дори и мимолетно желание да се върне в този свят на предопределен хаос.