Татяна Полякова: Нейната малка тайна

— Чудо на чудесата… — поклатих глава аз и веднага се стреснах: — На дискетата те бях нарекла малоумник…

— Голяма работа! — сви рамене той. — Изобщо не е важно как ме наричаш… Виж за какво става дума: не ме бива много да говоря, но искам да знаеш как се отнасям към теб. Нали ти можеш да правиш това, да научаваш, абе… т.е. без думи…

Резо ме погледна в очите, усмихна ми се и ме пусна в съзнанието си. Една топла вълна ме обгърна и ме сгря отвътре.

Слушах, хапейки устни, после затворих очи и заплаках.

„Господи, благодаря ти, че той е жив. Благодаря ти, че аз съм жива. Колко е хубаво, когато има някой, когото обичаш!“

„Не, не е така. Колко е хубаво, когато има някой, за когото си готов да умреш!“

„Да“, съгласих се аз и в този момент ме осени една мисъл. Надигнах се от възглавницата, облещила очи, и извиках:

— Какво направи?

— Аз ли? — изплаши се той.

— Ами да, ти… ти ми отговори… Аз си помислих, а ти ми отговори…

— А… — кимна Резо. — Всъщност отдавна бях забелязал… Спомняш ли си тогава, през онази нощ, когато те повиках и ти дойде. После на моста и в мазето с Монаха. Е, и в други случаи… Не зная как става това, само че то изобщо не е трудно.

В този миг си поех въздух с уста — точно като риба на сухо, после се стоварих върху възглавницата и извиках:

— Значи това било!

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6291

Издание:

Татяна Полякова. Нейната малка тайна

ИК „Хермес“, София, 2003

ISBN: 954-26-0125-5

В оригиналния текст прякорът е Док и представлява привнесена в руския език форма на американския тип съкратени обръщения. — Б.пр.

Федерална служба за безопасност, която в Русия отговаря по функции на нашата Национална служба за сигурност. — Б.пр.

Смехотворното в случая е, че на руски език прякорът на героя е в женски род. — Б.пр.

В Русия уважителното обръщение към по-възрастен или по-високопоставен човек изисква употребата на име и презиме. — Б.пр.

Район в Русия, в който се намират лагерите за криминални престъпници. — Б.пр.