Татяна Полякова - Нейната малка тайна

— Ти просто искаш да се отървеш от мен. Мислиш ли, че нищо не разбирам? Спиш с този неандерталец и аз вече не съм ти нужен.

Това изявление предизвика у мен пристъп на неочаквано веселие.

— Можеш да ми кажеш още, че съм курва. Ще уцелиш десетката.

— Работата не е там… — нацупи се той.

— Там е, Докторе, там е. Махни се от града, защото ако се опиташ да ми попречиш, ще направя всичко възможно да те тикна в затвора. Ясно ли се изразих?

Той нищо не отговори, излезе от колата и тръгна към стоянката за таксита.

— Не постъпи много умно — въздъхна Резо.

— Че какво да го направя сега, да го убия ли? — ядосах се аз.

Резо сви рамене и си помисли: „Естествено.“

— Той е мой близък приятел — започнах да се оправдавам и сама се ядосах на себе си, че го правя. — Заедно сме повече от две години. Разбираш ли?

— Естествено че разбирам — каза Резо. — И няма защо да нервничиш.

— Не мога да не нервнича, когато наоколо стават такива неща. Доктора е откачил, а Скобелев — още по-лошо: взе, че се обеси. И ми развали всичко.

— Кое всичко? — обърна се към мен Резо. За да не бодем очите на гражданите, той незабелязано беше потеглил и сега обикаляше в кръг карето от блокове.

— Имах план. Просто изумителен план. А сега той отива по дяволите.

— Ясно — кимна Резо. — Трябва ти килър. И кого си се наканила да пречукаш?

— Евгений Алексеевич Чумаков — въздъхнах. Резо едва не налетя върху стълба на една улична лампа:

— Чумата ли?

— Чумата, ако така повече ти харесва.

— Това изобщо не ми харесва. Защо ти е Чумата? Той е приятел на Тати… и изобщо той си е той, а ти си си ти.

— Тати си мисли, че той му е приятел, а Чумаков е на друго мнение по въпроса. Докато Тати нехае безгрижно край басейна, приятелчето му не си губи времето напразно и скоро Тати ще бъде много учуден, защото в най-добрия случай ще го изпратят в пенсия, а в най-лошия… знаеш какво ще стане в най-лошия…

— Защо да не разкажем това на Тати?

— А той ще повярва ли? Нямам доказателства.

— А ти изобщо откъде знаеш какво е намислил Чумата?

— Откъде, та откъде, откъдето трябва! — измърморих. Нямах желание да разказвам на Резо за своята дарба. Опитът ми с Доктора ми подсказваше, че трябва да пазя своите тайни за себе си.

— Според мен лъжеш — заяви Резо. — А всъщност просто продължаваш да играеш.

— Какви са тези глупости? Че какво печеля от тази игра?

— А какво получаваш, когато печелиш? Удоволствие — сви рамене той. — Значи искаш да убия Чумата — премина направо на въпроса Резо, а на мен направо ми прилоша.

— Не, не искам.

— Лъжеш. Или си си набелязала някой друг килър, на когото можеш да се довериш?

— Ти не си килър, ти си охранител.

— Боя се, че вече не съм. Успях да наруша всички съществуващи правила.

— Какви правила, по дяволите? — измърморих.

— Не е трудно Чумата да бъде убит — отново се върна към темата Резо. — Той е малко… лекомислен, точно така бих определил характера му. Чумата не обича да се движи с охрана и живее сам в обикновен тристаен апартамент. Умен е, не се набива на очи, стои зад гърба на Тати и досега нито веднъж не са се опитвали да го убият. Поне аз не си спомням да е имало такъв случай. Мога да отида у тях. Тати сигурно пет пъти досега ме е изпращал при Чумата с поръчения. Той не би се учудил.

— Тати има ли навика да му се обажда по телефона, преди да те изпрати?

— Обажда му се. Но пък може да възникне и нещо спешно.

— Той ще те види и сам ще му се обади, за да разбере за какво става дума.

— Първо ще ми отвори вратата. Ще му кажа, че Тати ме е изпратил да го взема. Дори и да реши да провери, няма да успее.

— Честно казано, твоят план не ми се струва много сполучлив.

— А имаш ли друг? — учуди се той. — Обещай ми, че няма да пипнеш Тати — добави Резо след малко.

— Просто исках да го изпратя в пенсия. Честно. Никога не съм планирала да се отърва от него… изобщо. Само че знаеш ли къде е проблемът: че Тати може да поиска да се отърве от мен. А тогава ти какво ще правиш?

Резо въздъхна тежко и много дълго не отговори, толкова дълго, че аз дори започнах да се тревожа.

— Тати ми нареди да те защитавам. Точно така ми каза: отговаряш за нея с главата си. Друга заповед не е имало. Но Тати не уточни от кого трябва да те защитавам и от кого — не. Значи ако те защитавам от Тати, аз ще изпълня заповедта.

Нямаше начин да ти стане скучно с Резо — той много обичаше да разсъждава. Аз послушах, почудих се, а сетне казах:

— Според мен това е много правилно решение.