Колийн Маккълоу: Колекционерът на пеперуди

Колата, която Кармайн смяташе за своя (всъщност беше на полицейския участък на Холоуман, но без обозначителни знаци), беше форд Фейрлайн със скапан осемцилиндров двигател, твърди амортисьори и укрепено окачване. Когато се качваха тримата заедно, винаги караше Ейб, Кори сядаше до него, а Кармайн се разполагаше заедно с книжата си на задната седалка. Трябваха му половин минута да съобщи на Кори и Ейб какво е станало и по-малко от пет да се придвижат от улица „Седар“ до „Хъглингс“.

Холоуман се намираше по средата на бреговата ивица на Кънетикът, огромното му пристанище гледаше през залива към Лонг Айлънд. Основан през 1632 от прогонени пуритани, градът винаги е бил проспериращ, и то не само заради многобройните фабрики в покрайнините му и река Пекът. Голяма част от 150-те хиляди жители на градчето бяха свързани с университета „Чъб“, един от осемте най-елитни университета в страната, който не се даваше на нито един от останалите седем, дори на „Харвард“ и „Принстън“. Градът и академичната общност бяха здраво свързани.

„Чъб“ се намираше до големия градски парк. Ранноколониалните му сгради в стил крал Джордж и готическите му постройки от деветнайсети век бяха размесени със стряскащи модерни съоръжения, толерирани само заради августейшите архитекти, подписали се под тях. На изток беше Сайънс Хил, хълм, върху който се мъдреха червените тухлени кули с големи стъклени прозорци на факултетите по природни науки, а от другата страна на града, на запад, беше Медицинският факултет.

Медицинските факултети обикновено изникват покрай болници, а от 1965 година се наложи тенденцията да се установяват в най-лошите градски квартали. И Холоуман не правеше изключение. Медицинският факултет на „Чъб“ и Градската болница се проточваха край улица „Оук“ по южната граница на по-голямото от двете негърски гета на Холоуман, наречено Холоу, защото беше построено върху някогашно пресъхнало блато. Още здравословни неволи си навлече градчето, когато през 1960 година нефтените резервоари на Източен Холоуман бяха преместени в края на улица „Оук“, на бунището между магистрала 95 и пристанището.

Центърът за неврологични изследвания „Хъглингс Джаксън“ също се намираше на улица „Оук“ точно срещу общежитието на студентите по медицина „Шейн Драйв“. До „Шейн Драйв“ пък беше разположена палатата за медицински изследвания „Паркинсън“. Тя гледаше към съседната на „Хъглингс Джаксън“ болница на Холоуман, дванайсететажна грамада, реконструирана основно през 1950, годината в която бе издигнат и „Хъг“.

— Защо го наричат „Хъг“? — попита Кори, когато фордът зави по алеята, разсичаща на две огромния паркинг.

— Предполагам, защото това са първите три букви от „Хъглингс“ — отвърна Кармайн.

— „Хъг“? Няма достойнство в това име. Защо не първите четири букви. Тогава ще е Хъгл.

— Питай професор Смит — предложи Кармайн и хвърли поглед към крайната точка на пътуването им.

„Хъг“ беше по-нисък и по-малък близнак на биологическия факултет „Бърк“ и центъра по природни науки „Съскинд“ на Сайънс Хил. Грозната четвъртита и схлупена купчина тъмни тухли с множество големи прозорци беше разположена върху три акра, на които някога е имало бедняшки квартал, разрушен, за да направи място на този паметник, увековечаващ името на тайнствен човек, който никога не е имал нищо общо с изграждането му. Цял Холоуман се питаше — кой, да му се не види, беше този Хъглингс Джаксън? По-правилно би било да нарекат „Хъг“ на името на неговия спонсор, неприлично богатия и вече покоен господин Уилям Парсън.

Тъй като нямаше пропуск за паркинга, Ейб паркира на улица „Оук“ точно пред сградата, която нямаше изход към улицата. Тримата мъже поеха по чакълена пътека покрай северната стена към един самотен вход, на който ги чакаше много висока жена.

Прилича на постройка от детски конструктор насред огромна стая, помисли си Кармайн. Три акра са огромна площ за куб със страна не повече от трийсет и пет метра. И по дяволите, тя държи клипборд. Канцеларски, не медицински. Умът му автоматично регистрираше всеки детайл на хората, които плуваха в личното му човешко море, и не спря да работи, докато се приближаваше към нея: към един и осемдесет и пет без токчета, между трийсет и трийсет и пет годишна, торбести тъмносини панталони, ниски обувки с връзки, кестенява коса с миши цвят, лице с възголемичък нос и издадена брадичка. Преди десет години не би имала никакви шансове на конкурса за Мис Холоуман, да не говорим за Мис Кънетикът. Когато обаче спря до нея, забеляза, че има нежни, интересни кристали о — сини очи, които винаги бе смятал за много красиви.