Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

— Защо?

— Драги ми лейтенанте, ние сме на края на редицата на улица „Оук“, на която се намират болницата и медицинският факултет! След нас са Единайсета улица и Холоу. Нелицеприятен квартал, както впрочем съм сигурен, че знаете.

— Забелязвам, че и вие, професоре, наричате института „Хъг“. Защо?

Драматично извитата уста на професора трепна.

— Франк Уотсън е виновен — каза той през зъби. — Професор по неврология в медицинския факултет. Когато откриват „Хъг“ през 1950 година, той се натискал да го оглави, но нашият спонсор, покойният Уилям Парсън, беше категоричен, че иска да хабилитира човек с опит в изследването на епилепсията и умственото изоставане. Областта, в която работи Уотсън, е болести вследствие на дефицит на миелин и естествено не беше подходящ. Казвал съм на господин Парсън, че може да избере по-просто име от „Хъглингс Джаксън“, но той беше непреклонен. О, напълно непреклонен, както винаги! Нормално е да се потърси съкращение, но аз все си мислех, че ще му викат „Хъглингс“ или „Хъгл“. Но Франк Уотсън получи малкото си отмъщение. Стори му се много хитро да го нарече „Хъг“ и името просто залепна. Залепна!

— А кой е бил или е Хъглингс Джаксън, господине?

— Един от първите британски невролози, лейтенант. Съпругата му имала бавно нарастващ тумор в моторния център на мозъка — на кората до браздата на Роландо, която отговаря за несъзнателните движения на мускулите.

Не разбрах и дума от това, помисли си Кармайн, докато продължаваше да слуша равния му глас. Ама на него пука ли му? Не.

— Епилептичните гърчове на госпожа Джаксън били много странни — продължи професорът. — Били ограничени в едната половина на тялото й, започвали от дясната половина на лицето й, движели се надолу по ръката и дланта от същата страна и накрая включвали и крака. Все още тези гърчове са известни като „десностранен моторен Джаксън“. От тях Джаксън извел първата хипотеза за моторната функция, че всяка част на тялото има свой собствен фиксиран център в мозъчната кора. Но това, което най-много впечатлява хората е как неотлъчно стоял до смъртното легло на жена си час след час, водел си бележки за припадъците й с точност до минута. Изследовател парекселанс.

— Доста безсърдечен, ако питате мен — каза Кармайн.

— Предпочитам да го нарека отдаден — отвърна ледено Смит.

Кармайн се надигна.

— Никой не може да напуска тази сграда без мое разрешение. Това се отнася и за вас, господине. На входовете има полицаи, включително и към тунела. Съветвам ви да не говорите с никого за това, което се случва тук.

— Но ние нямаме стол! — възпротиви се смутено професорът. — Какво да ядат служителите, ако не си носят от вкъщи?

— Един от полицаите може да приема поръчките и да им носи храна отвън. — Спря се на вратата и се обърна. — Трябва да вземем отпечатъци от пръстите на всички тук. Това е по-неприятно от липсата на обяд, но се надявам да ме разберете.

Кабинетите, лабораториите и моргата на криминалния патоанатом на Холоуман се помещаваха в сградата на Областната администрация.

Когато Кармайн влезе в моргата, видя две парчета от женски торс да лежат съединени на стоманената маса за аутопсии.

— Пълничка цветнокожа жена на около шестнайсет години — каза Патрик. — Оскубал й е венериния хълм, преди да я почне с играчките си — може да е дилдо или пък изкуствени пениси, трудно ми е да определя. Изнасилвана е многократно с все по-големи предмети, но се съмнявам да е умряла от това. В малкото, с което разполагаме от тялото й, има такова нищожно количество кръв, че според мен е оставена да й изтече кръвта така, както се прави със закланите домашни животни. Няма ръце, крака, стъпала и глава. Тези две парчета са прилежно измити. Досега не съм открил следи от сперма, но има толкова контузии и подутини — изнасилена е и анално — че ще ми трябва микроскоп. Но предполагам, че и с него няма да открия сперма. Носил е ръкавици и вероятно е използвал изкуствените пениси като кондоми. Ако изобщо е свършвал.

Макар и побледняла от обезкървяването, кожата на момичето имаше онзи прекрасен цвят, който наричаха „мляко с кафе“. Ханшът й беше закръглен, талията — малка, а гърдите — красиви. Доколкото Кармайн можеше да види, не е наранявана никъде другаде, освен в гениталиите — нямаше синини, разрези, пробождания, ухапвания и изгаряния. Но без ръцете и краката не можеше да се разбере дали е била връзвана и как точно.

— За мен си е дете — каза. — Не е едра.