Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

— О, разбира се, че го харесват. Но мен ме обичат.

— Случва ли се да изпразваш хладилника, Сесил?

— Понякога, но не често. Ако Отис е в отпуск, наемаме човек от отделението за растения в Палатата „Паркинсън“. Отис не работи с мен много на този етаж, той стои горе. Сменя крушките и изхвърля опасните отпадъци. И аз се оправям с отделението на животни на този етаж сам, само дето не разнасям чистите клетки нагоре-надолу по етажите. Нашите животни получават чисти клетки всеки работен ден от понеделник до петък.

— Сигурно мразят уикендите — каза сериозно Кармайн. — Щом Отис не работи много-много с теб, как чистиш клетките?

— Виждате ли онази врата там, лейтенант? Води към миялнята за клетки. Напълно автоматична като лъскава автомивка, даже по-добра. В „Хъг“ има всичко, човече, абсолютно всичко.

— Да се върнем към хладилника. В колко големи торби го изпразваш? Дали е необичайно тук да има торби големи колкото за…

Сесил се замисли, наклонил хубавата си глава на една страна, в което Джими видя възможност да го прегледа зад ухото.

— Не е необичайно, лейтенант, но най-добре си питайте Отис, той е експертът.

— Да си забелязал вчера да оставя торби в хладилника някой, който обикновено не го прави?

— Не. Учените сами си носят торбите, когато с Отис си тръгнем за вкъщи. И асистентите на лекарите носят торби, но малки. За плъхове. Само един асистент носи големи торби, госпожица Либман от операционната. Но вчера не е идвала.

— Благодаря ти, Сесил, много ми помогна. — Кармайн протегна ръка към маймуната. — Чао, Джими.

Джими подаде ръка и се ръкува с Кармайн, без да променя сериозното си изражение. Кръглите му, черни като въглен, очи бяха толкова умни, че Кармайн настръхна. Приличаха на човешки.

— Това е, защото сте мъж — каза Сесил, докато изпращаше Кармайн до вратата с Джими на ръце.

— Какво искаш да кажеш?

— Всичките ми шест бебчета са мъжки и мразят жените! Не могат да стоят в една стая с жена, човече.

Дон Хънтър и Били Хоу работеха заедно върху нещо като машина на Руб Голдбърг, която сглобяваха от различни електронни компоненти, пресован плексиглас и помпа, проектирана да поема малки стъклени спринцовки. Наблизо имаше две големи чаши със старо кафе — изстинало и покрито с прах.

Че двамата са обучени в армията стана ясно веднага, щом Кармайн произнесе думата „лейтенант“. Те се дръпнаха от машинарията си и застинаха, целите във внимание. Били беше от китайски произход. Станал електронен инженер във Военновъздушните сили на Съединените щати. Дон беше англичанин и произхождаше, както той се изразяваше, от Севера. Беше служил в Кралските въоръжени сили.

— Каква е тази джаджа? — попита Кармайн.

— Помпа, на която правим настройки, така че да изпомпва само една десета от хиляда и петстотин единици вещество на всеки трийсет минути — отвърна Били.

Кармайн вдигна чашите с кафе.

— Ще ви донеса прясно кафе от кафеварката в коридора, ако ми дадете едната чаша и ми позволите да си сложа много захар.

— Благодаря, лейтенант. Вземете цялата захарница.

Ако не вкараше малко захар в организма си, Кармайн знаеше, че ще започне да се разсейва. Мразеше много сладко кафе, но то щеше да накара червата му да спрат да къркорят. Освен това можеше да се отдаде на приятен разговор. Двамата мъже бяха словоохотливи и нямаха търпение да му обяснят с какво се занимават и колко е хубаво в „Хъг“. Били беше електронен инженер, а Дон — машинен. Нарисуваха пред Кармайн прекрасната картина на живота си. През по-голямата част от времето си проектираха и сглобяваха неща, които никой нормален човек не можеше да си представи. Защото учените, установи Кармайн, не са нормални хора. Те си бяха истински досадни маниаци.

— Учен може да ти потроши и цял камион със стоманени топузи — каза Били. — Може да имат мозъци колкото Медисън Скуеър Гардън и да са спечелили Нобелова награда, обаче колко тъпи са понякога! Знаете ли какъв им е най-големият проблем?

— Ще е полезно да науча — отвърна Кармайн.

— Здравият разум. Здравият им разум е напълно спечен.

— Били е прав — каза Дон. — Или поне за това, което излезе от устата му.

Когато си тръгна, Кармайн беше убеден, че нито Били Хоу, нито Дон Хънтър са оставили двете парчета от женски труп в хладилника с мъртвите животни. Защото този, който го беше направил, не страдаше от липса на здрав разум.

Неврофизиологията се намираше на втория етаж. Ръководеше се от доктор Адисън Форбс, който имаше двама колеги — доктор Нур Чандра и доктор Морис Финч. Всеки един от тях имаше просторна лаборатория и огромен кабинет. До отделението на Чандра се намираше Операционната и нейното преддверие.