Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

— Аха — каза Кармайн, който по средата на тази тирада беше изцъклил очи. — Значи определено не изхвърляте умрели животни?

— Никога!

Асистентката на Форбс, приятно момиче на име Вети, потвърди.

— Работата му тук е свързана с нивата на антиконвулсивните лекарства в кръвообращението — опита се да обясни по-разбираемо. — Повечето доктори прекаляват с дозите, защото не отчитат нивата на медикаментите в кръвообращението при дълготрайни заболявания като епилепсията. Той е и човекът, към когото се обръщат фармацевтичните компании, когато искат да изпитат нови лекарства. Има непогрешим инстинкт от какво се нуждае всеки пациент. — Бети се усмихна. — Наистина е малко странен. Неговото е изкуство, не наука.

Докато търсеше доктор Морис Финч, Кармайн се зачуди как да се спаси от лавината неразбираема медицинска терминология.

Но доктор Финч не беше от хората, които те затрупват със сложни думи. Обясни накратко, че неговите изследвания се отнасят до движението на натриевите и калиевите йони през стените на нервните клетки по време на епилептичен припадък.

— Аз работя с котки — каза. — След като имплантираме електродите и капковите канюли в мозъка им при пълна анестезия, те повече не са подложени на никакви травми. Дори чакат с нетърпение експерименталните си сеанси.

„Нежна душа“, беше присъдата на Кармайн. Това не изваждаше Финч от списъка със заподозрени, разбира се. При първа среща някои от най-бруталните убийци изглеждат като най-милите хора на света. Беше на петдесет и една, попрехвърлил години, по-възрастен от повечето учени, както беше казал и професорът: „Изследователската работа е игра за млади хора“. Беше вярващ евреин, с жена му Катрин живееха в птицеферма. Катрин отглеждаше пилета и винаги спазваше кашер. Пилетата изпълвали ежедневието й, обясни Финч, тъй като така и не успели да си родят деца.

— Значи не живеете в Холоуман? — попита Кармайн.

— На границата на окръга, лейтенант. Имаме двайсет акра земя. Е, не всичките използваме за отглеждане на пилета! Аз съм запален производител на зеленчуци и цветя. Имам ябълкова градина и няколко парника.

— Вие сам ли отнасяте умрелите животни долу, доктор Финч, или асистентката ви Патриша го прави?

— Понякога аз го правя, понякога Пати — каза Финч, а големите му сиви очи гледаха Кармайн без следа от вина или притеснение. — Но искам да отбележа, че моята работа не изисква много жертви. Когато приключа с някоя котка, вадя електродите и канюлата, кастрирам я и се опитвам да й намеря стопанин. Не ги наранявам, разбирате ли? Но понякога котката може да развие мозъчна инфекция и да умре, или просто умира от естествена смърт. Тогава отива долу в хладилника. В повечето случаи аз ги отнасям — тежки са.

— Колко често се случва да умре котка, докторе?

— Трудно е да се каже. Веднъж в месеца, понякога веднъж на шест месеца.

— Виждам, че добре се грижите за тях.

— Една котка — обясни търпеливо доктор Финч — представлява инвестиция от двайсет хиляди долара. Идва при нас с документи по всички изисквания на властите, включително на Американската асоциация за предотвратяване на жестокости срещу животните и Обществото за хуманност. Към това се прибавя и цената на издръжката им, която трябва да е първокласна, иначе няма да оцелеят. Имам нужда от здрави котки. Затова евентуална смърт е нежелателна, да не кажа проблемна.

Кармайн отиде и при третия учен, доктор Нур Чандра, който накара дъха му да спре. Лицето на Чандра беше аристократично, миглите му — толкова дълги и гъсти, че изглеждаха като изкуствени, веждите му бяха изящно извити, а кожата — с цвят на стара слонова кост. Чупливата му черна коса беше подстригана късо в тон с европейските му дрехи. Освен че беше подстриган от виртуоз, дрехите му бяха от кашмир, ламска вълна и коприна. Един забравен спомен си проправи път: този мъж и съпругата му бяха известни като най-красивата двойка в целия „Чъб“. Сега се сети кой е Чандра! Син на някакъв махараджа, червив с пари, женен за дъщерята на друг индийски аристократ. Живееха на парцел от десет акра в покрайнините на Холоуман заедно с цяла армия слуги и няколко деца, които се обучаваха у дома. Очевидно лъскавото училище пансион не беше достатъчно престижно за тях. Или пък се бояха, че там ще поамериканчат децата? Ползваха се от дипломатически имунитет, по каква причина — Кармайн не знаеше. Това означава, че трябва да пипа внимателно и да се моли той да не е убиецът!