Дийн Кунц - Добрият

— Беше адски пожар — спомни си Линда.

— Началникът на пожарната беше убеден, че са използвани средства за усилване на пожара, но не обикновените боклуци, а специални, чийто състав е невъзможно да се установи.

— Да, сещам се — каза Тим. — Не съм ходил в това кафене, но смътно се сещам, че съм минавал с колата покрай него.

— Когато угасиха пожара, намериха четири овъглени трупа.

— Чарли Уен-чинг, собственикът — рече Линда. — Един невероятно мил човек, помнеше имената на всички, отнасяше се с редовните клиенти като че ли са част от семейството му.

— Истинското му име е Чоу Уен-чинг — каза Пит, — но той се е водил като Чарли повече от тридесет години. Емигрант от Тайван. Добър бизнесмен, прекрасен човек.

— Другите два трупа бяха на синовете му — каза Линда.

— Майкъл и Джоузеф. Те също работеха в семейния бизнес. Четвъртата жертва беше племенничка, Валери.

Макар че наоколо се простираше безкрайна празна площ от черен асфалт, Тим непрекъснато се оглеждаше и проверяваше огледалата.

Ниско над земята подухваше слаб ветрец, но по върховете вятърът гонеше разбъркана флотилия от облаци на изток и сенките на призрачни галеони се носеха по паважа. Пит каза:

— Те всички загинаха в хладилното помещение, където държаха млякото и сладкишите. По-късно съдебният лекар установи, че са били застреляни, преди да ги запалят.

— Ей затова не следя новините — каза потресен Тим. — Затова не искам да правя друго, освен да зидам стени всеки ден.

— Това е гъсто населен район, с много бизнес офиси, но никой не беше чул изстрели.

— Той е професионалист — отбеляза Тим — и въоръжението му е последна дума на техниката.

— Двама души обаче бяха видели някого да излиза от „Сметана и захар“ десет минути преди да избухне в пламъци. Пресякъл магистралата и се отправил към мотел точно срещу кафенето, върнал ключа от стаята и потеглил с колата си. Бил преспал в мотела в стая 14. Името му било Рой Кътър.

— Същите инициали — забеляза Линда. — Един от псевдонимите на Кравет.

— Имам копие от шофьорската му книжка. Адресът е в Сан Франциско. Същата ухилена гад.

— Но ако някой го е видял… — подхвана Тим.

— В течение на четиридесет и осем часа той е бил от интерес за полицията. Искали са да го разпитат. Намерили го, но той заявил, че свидетелите са се объркали. Не бил излязъл от „Сметана и захар“, защото не могъл да влезе. Бил се отбил да си вземе кафе за из път, но било затворено, вратата била заключена. Не можел да чака цели двадесет минути да отворят, имал важна среща.

— Каква среща? Какво работи? — попита Тим.

— Управление в условията на криза.

— Какво значи това?

— Кой знае. Бил работел за някаква федерална агенция.

— Коя?

— Никъде в репортажите на пресата не е казано ясно.

— Ама са му повярвали? — попита Линда. — Пуснали са го без обвинения?

— От тук нататък аз започнах да чета между редовете — рече Пит. — Вижда се, че детективът от следствието, както и началникът му, са искали да упражнят натиск върху Кътър и дори да намерят начин да го задържат.

— Защо не са го направили?

— Може да прекалявам с четенето между редовете, но имам чувството, че някой е упражнил як натиск върху тях, когато са се опитали да натиснат Кътър.

— Както натиска, който упражниха върху Хич Ломбард — вметна Тим.

— Точно така. И ето че за нула време Рой Кътър престанал да бъде от интерес.

Няколко коли се появиха на огромния паркинг и спряха на различни места. Хората, които слязоха от тях и се отправиха към комплекса, можеше да бъдат служители или управители, дошли на работа час по-рано от клиентите. Никой не прояви никакъв интерес към хондата.

— Добре де — подхвана Линда, — какво значение има, че съм ходила да пия кафе там? Не съм била там в деня на пожара. Мисля, че не съм била и през седмицата преди пожара. Как може да искат да ме очистят само защото съм ходила в „Сметана и захар“?

От скромната кухня на „Сантяго Халиско“, където със сигурност светът изглеждаше по-подреден и нормален, отколкото тук, където Кравет издирваше хондата на Тереса с някакви магьоснически номера, Пит каза:

— За кеф ли се опитваш да ме изпързаляш, момиче, или искаш да кажеш, че наистина някой смята да те очисти?

— Май вече е време да ти разкажа за какво става въпрос — предложи Тим.

— Да, май е време.

Тим разказа накратко станалото в бара, двата случая на припознаване.

— Велики боже, вратарю!

— И ето ни тук сега — заключи Тим, — без доказателства за станалото, а и изглежда, че дори да го запишем на видео как стреля по нас, пак ще се измъкне, без никой дори да му размаха пръст.