Дийн Кунц - Добрият

Понеже не беше спал вече шестнадесет часа, той реши, че това може да е пръстът на съдбата, която му даваше шанс да се освежи преди решителната схватка.

Сложи зелен чай в чайник и го заля с вряла вода. В малкото килерче намери пакет обикновени бисквити и си сервира шест от тях в чиния.

Нависоко в един от шкафовете откри разкошен малък декоративен термос, син на цвят с черно-бяла шевица около гърлото и дъното. Когато чаят се запари достатъчно, той го наля в термоса.

Заслужената почивка, която се бе надявал да намери в къщата на Бетани и Джим, го очакваше тук, в по-скромното жилище на вдовицата Мендес.

Занесе термоса с чая, чаша, чинията с бисквити и две книжни салфетки на горния етаж в главната спалня и ги сложи на нощното шкафче. Съблече се и внимателно постави дрехите си така, че да не се смачкат. После намери два халата в килера за дрехи. Нито един от тях не можеше да принадлежи на починалия й съпруг.

Първият беше на баклавички, розов, с десен на цветя и торбест. В един от джобовете имаше отвратителна топка от използвани книжни носни кърпи и половин опаковка ролки за смучене за болно гърло.

За щастие вторият беше от синя коприна и макар да му беше малък, му стоеше добре и той изпитваше удоволствие от допира до него.

Крейт махна покривката от леглото и нареди четири възглавници за подпора зад гърба си, след което откри мръсно пране в един кош в килера. Тя не беше успяла да свърши домакинската работа, преди да замине.

Той измъкна от прането един еластичен сутиен без твърди закопчалки, две тениски и три чифта гащи и ги нареди на най-горната възглавница, на която щеше да се подпре, докато си пиеше чая, и после щеше да сложи лице, за да заспи.

Единственото четиво в спалнята на вдовицата бяха списания, които не допаднаха на Крейт. Той си спомни, че беше видял етажерка с книга в кабинета й, и развълнуван от коприненото сияние, слезе долу да ги прегледа.

Очевидно Тереса не беше страстен читател. Повечето от книгите в кабинета й бяха от типа на популярната психология, как да си помогнем сами, в търсене на духовно обогатяване и медицински съвети. Банални глупости според Крейт.

Единствените интересни книги бяха, ако се съди по кориците, шест романа. Заглавията бяха интригуващи: „Отчаяние“, „Обезнадеждените и мъртвите“, „Изхабените“, „Гнилоч“… „Ракът — този неумолим бич“ му се видя най-интересен и той взе книгата от етажерката.

Името на автора, Тони Нулев, имаше приятно нихилистично звучене. Ясно, че беше псевдоним, който сякаш казваше на читателя: „Само един глупак би платил за това, но ти със сигурност ще платиш.“

Илюстрацията на корицата му се видя нетривиална, брутална и мрачна, обещаваща убийствено описание на човечеството като долна лицемерна паплач.

Когато обърна книгата, за да види гърба й, снимката на автора го изненада. Тони Нулев беше Линда Пакит.

Тим спря на празния паркинг пред закрит търговски център повече от час преди отварянето на магазините. Линда се обади на 411 и поиска номера на „Сантяго Халиско“, ресторанта на братовчеда на Пит Санто, известен с прякора Шрек.

Тя каза, че звъни от името на Тим, и веднага бе свързана с телефона на Сантяго Санто в кухненския му офис, на който отговори Пит. Той се учуди, че се обажда тя, а не Тим.

— Ще включа на говорител — започна тя.

— Чакай, чакай, първо искам да ми кажеш нещо.

— Какво?

— Какво мислиш?

— За какво?

— За него. Какво мислиш за него?

— Това не е твоя работа.

— Не е, вярно, но много искам да разбера.

Тим привлече вниманието й и вдигна вежди въпросително.

— Мисля — заяви тя, — че има прекрасна глава.

— Прекрасна? Сигурно има грешка. Не можем да говорим за един и същи сам-до-неговец.

— Сам-до-неговец? Какво означава това?

— Включи говорителя — каза Тим нетърпеливо. — Говорителя.

Тя го послуша и предупреди Пит:

— Внимавай какво говориш, имаш публика.

— Започвам да разбирам защо от брака ти не ти е останало нищо друго, освен препарирана риба-меч — смъмри го Тим.

— Може да съм останал на мъртва риба и свенливо куче, ама поне те не ми трият сол на главата.

— Ох, горкият! Казвай сега какво имаш за нас.

— Спомняш ли си кафенето „Сметана и захар“ в Лагуна Бийч?

— Нищо не ми говори — рече Тим.

— Аз го знам. Знаех го — обади се Линда. — Често ходех там. Беше близо до къщата ми. Имаше хубава тераса.

— И фантастичен щрудел — добави Пит.

— С бадеми.

— Потекоха ми лигите. Но да си дойдем на думата. Рано една сутрин преди година и половина — продължи Пит, — точно преди да го отворят, „Сметана и захар“ се запали и изгоря до основи.