Дийн Кунц - Добрият

Тъй като търсеха само телефон, Тим и Линда не взеха количка — това, което се използваше тук, можеше с малко усилие да побере куц кон. Другите купувачи ги бяха натъпкали с многобройни опаковки с по дванадесет рула тоалетна хартия, чорапогащници по шест дузини и варели с лучена туршия.

Една млада двойка управляваше две колички с две прелестни идентични тригодишни близначки, седнали с гръб към движението на детските столчета, сякаш родителите се бяха възползвали от разпродажбата две за цената на едно дете в секция 9.

Понякога Тим се тревожеше, че американците, приучени да живеят в изобилие, бяха повярвали, че тази степен на охолство и избор винаги е била нормална и че дори сега е нормална за всички, с изключение на най-затънтените и изостанали кътчета в света. Общества, които знаеха твърде малко от историята или бяха запълнили мозъците си с пропагандни лозунги, вместо да опознаят сложността и дивата красота на миналото, бяха застрашени от внезапен упадък.

Купиха телефона, който им трябваше, и електрическа самобръсначка за Тим. Касиерката, очевидно потресена от покупката на някакви си два предмета, повдигна леко вежда като неодобрение към такова неамериканско въздържание.

Тим подкара хондата към близкия автоцентър, а Линда се обади по телефона му, за да активира новия току-що купен телефон. Тъй като определен брой минути разговори с него се предплащаха, не беше нужно за активирането да се дават данните от кредитни карти или имена.

Тази система, все още разрешена от закона, беше голямо удобство за терористите, независимо дали купуваха поединично, за да водят разговори, които не могат да се подслушват, или на едро, за да използват телефоните като часовници за бомби.

За щастие дори на честните граждани беше разрешено да се възползват от тази достъпна за уменията на масовия потребител техника.

В автоцентъра имаше най-различни фирми за продажба на почти всички марки транспортни средства. Те бяха разположени една след друга по продължение на път във формата на грамадна осмица. Лекият бриз развяваше знамена, огромни рекламни плакати обещаваха изгодни сделки и хиляди автомобили за продан бяха изложени върху покрити с черен асфалт площадки като бижута на черни кадифени подложки.

Всяка фирма се нуждаеше от всичките места на паркинга си за инвентара, за автомобили, чакащи поправка, и за потенциални клиенти. По тази причина колите на персонала, поправени автомобили, чакащи да бъдат прибрани, или оставени в замяна, но още неподготвени за препродажба бяха паркирани на общия път на автоцентъра.

Тим спря до тротоара зад двегодишен сребрист кадилак и извади от пътната чанта на Линда пластмасовата чантичка с инструменти.

Тя остана в хондата да види дали рекламираното „моментално активиране“ ще се случи минути или часове по-късно от обещаното.

Действайки, без да се прикрива, бързо, но без да дава вид, че бърза, Тим свали предната и задната табелка с регистрационния номер на колата на Тереса и ги сложи в багажника.

Никой от минаващите не би обърнал внимание на човек с инструменти, който човърка кола посред автоцентър. Изложбените зали бяха толкова навътре зад паркингите, че колите, спрели на общия път, бяха скрити от погледите на персонала.

Тим се приближи до сребристия кадилак. Вратите бяха заключени. Той се взря през прозорците, но не видя никакви лични вещи вътре. Жабката беше отворена и изглеждаше празна.

По всичко личеше, че това беше наскоро оставена за замяна кола, за да може да се препродаде още неминала на сервиз, и вероятно щеше да постои тук няколко дни. В Калифорния регистрационният номер на колата, оставена за замяна, се запазва и купувачът кара новата кола без номер, докато не получи табелките по пощата.

Ако имаше шанс кадилакът да принадлежи на служител, Тим би продължил напред в търсене на кола, оставена за замяна, защото колкото по-скоро някой подкараше колата, толкова по-бързо щеше да се види, че няма номер.

Той свали табелките от кадилака и ги сложи на хондата.

Когато се върна зад кормилото, Линда го посрещна с думите:

— Още не е активиран. Ако не бях приключила с писането, щях да публикувам историята на психопат, който успява да се добере до виновника, неспазил гаранцията за моментално активиране.

— И какво ще му направи психопатът?

— Ще го дезактивира.

— Все още си писателка.

Тя поклати глава.

— Не съм сигурна. А ако аз не съм сигурна, как можеш да бъдеш сигурен ти?