Дийн Кунц - Добрият

Крейт включи телефона да се зарежда, изми чиниите, сложи ги да съхнат и избърса масата.

Нямаше никакво намерение да изчисти цапотията в банята или хола. Синтия и Малкълм си бяха напъхали носовете, защото дъщеря им и зет им не бяха ги научили да зачитат тяхната самостоятелност и да не пристъпват границите на приемливото. Това беше техен семеен проблем, не негов.

След като изчисти кухнята, той се качи на горния етаж в главната спалня да провери дали Бетани и Джим имаха порнографски филми или интересни секс играчки.

Не откри нищо еротично, нито нещо, което да му даде идея що за хора са те. Джим сгъваше, а не навиваше чорапите си. Няколко чифта от гащите на Бетани имаха розово зайче, избродирано отстрани. Никакъв материал за жълтата преса.

Най-интересната вещ в чекмеджетата в банята бяха големият брой марки и количеството на разхлабителните средства. Тези хора или не ядяха никаква целулоза, или червата им бяха задънени като канализацията в третия свят.

Бетани и Джим бяха такава безлична двойка, че Крейт се зачуди защо легендарните Джуди и Франки се занимаваха изобщо с тях.

Четките за зъби бяха розова и синя. Крейт се изми с розовата, смятайки, че тя принадлежи на Бетани. Но дезодорант си сложи от мъжкия, не от женския.

След това той се принуди да прекара остатъка от времето в кухнята с броя на „О“, който беше пристигнал с пощата.

В 7:15 отвори входната врата и се усмихна при вида на пътната чанта върху пейката люлка и малкия сак до нея. Дрехите му бяха доставени.

Дъждът беше спрял окончателно. От дърветата капеха капки. Слънцето беше пробило през облаците и от мокрия паваж се вдигаше пара.

Петнадесет минути по-късно той се беше облякъл и се оглеждаше в пълен ръст в огледалото на вътрешната страна на вратата в главната баня.

Когато Бетани се съблечеше гола в тази баня, навярно обожатели от огледалния свят я наблюдаваха, без тя да знае. Крейт не можеше да види обитателите, които може би живееха в преобърнатата действителност. Виждаше само своя образ, който му връщаше погледа, но това не означаваше, че обитателите на другата сфера бяха също тъй ограничени в зрителните си способности.

Когато слезе отново долу, на път за входната врата той чу завъртането на ключ в бравата. Вратата се отвори.

Влезе жена и ахна изненадано, като го видя:

— Ох, че се стреснах.

— И аз също. Бетани и Джим не ме предупредиха, че някой може да дойде.

— Аз съм Нора, съседката.

Тя беше дребна, но пищна жена, с късо подстригана коса и син лак на ноктите, който той не одобряваше.

— Тази къща е като в комедиите — заяви Крейт, — където всичко живо си влиза направо, без да чука или звъни.

— Бет ми плаща да сготвя пет яденета на седмица и да ги сложа в хладилната камера — обясни Нора. — Аз зареждам хладилника в понеделник и готвя във вторник.

— Тогава на теб дължим, че вечеряхме така вкусно снощи.

— А, вие сте на гости тук?

— Аз съм един адски невъзпитан гост, който пристига без предупреждение, но милата Бет винаги се преструва, че ми се радва. Казвам се Ричард Коцвинкел, всички ме наричат Рики.

Той отстъпи крачка назад да я поощри да влезе, но също и да прикрие Малкълм в хола от погледа й.

— О, Рики, не искам да те притеснявам…

— Влез, влез. Ние със Синтия току-що изкарахме един много приятен разговор на закуска, след като ранните пилета отлетяха да хванат червея или каквото там ловят в инвестиционните банки.

— Синтия е тук?

— Да, в кухнята е. И Малкълм се отби преди малко. — Той снижи глас. — Той обаче е голям киселаж, не може да се сравнява с милата Синди.

Тя влезе още навътре и затвори вратата зад себе си.

— Наистина ли беше толкова вкусно?

— Кое? А, вечерята. Божествено, божествено.

— Кое от яденетата притоплихте?

Очите на Нора бяха яркосини, устните — пълни, кожата — гладка.

— Пилето — отвърна той. — Изядохме пилето.

Той помисли дали да не я изнасили, но реши просто да я убие. За разнообразие този път използва ръцете си.

На странични жертви не се гледаше с добро око от поръчителите, които го пращаха на мисиите, и тон гледаше да не засяга околните, когато гонеше жертвата си. Неговите щедри работодатели щяха да разберат. Както казва един от надписите, които лепят по колите: „Лайняният късмет вината може да ти дойде.“

Той излезе на площадката пред входа, затвори вратата и използва ключа на Нора да заключи, макар че, както изглеждаше, това едва ли щеше да попречи на някого да влезе.